Джеймс Хол - Профил на убиец

Младият мъж яростно се втренчи в очите й и избърса виното от бузите си. Но после погледът му се насочи към верандата и той избухна в горчив смях.

— Леле боже! — възкликна Джуниър. — Говорим за вълка, а той в кошарата.

Алекс се отскубна от хватката му.

— Татко! Не! Не влизай! Бягай, татко! Бягай!

Но Лоутън отвори вратата.

— Идвам само да си взема фотоапарата. Продължавайте, не ми обръщайте внимание. — И той бързо пресече дневната, кимна на двама им, прескочи завързания на пода Джейсън, странно го погледна, после изчезна в стаята си.

Джуниър опря студения ръб на огледалото в гърлото й.

— Ако помръднеш, ще те убия. Няма да чакам нито миг.

Със свободната си ръка той стисна брадичката й и се вгледа в дълбините на очите й, поглед, който трябваше да я накара да му се подчини.

— Добре, вие двамата, кажете „зеле“.

Лоутън стоеше до Джейсън на три метра от тях и насочваше фотоапарата към Джуниър.

— Хайде, усмихнете се. Спомен за цял живот.

— Татко! Махай се от тук. Бягай!

Джуниър се изправи и заобиколи дивана.

— Не мърдай — каза Лоутън. — Не искам снимката да се размаже. — Той вдигна поглед и възкликна: — Ей, аз си те спомням.

— Да, убеден съм.

— Ти си Франк Синатра. Копелето, което следи всяко наше движение.

— Какво?

Старецът пусна фотоапарата и той с трясък падна на пода до главата на Джейсън. Лоутън отметна края на ризата си настрани, бръкна под пояса на бермудите си и извади черен револвер тридесет и осми калибър.

Презрително стиснал устни, Джуниър замръзна на мястото си.

— Горе ръцете, Франк. И ти, хубавице.

Той се прицели в Алекс.

— Това съм аз, татко.

— Не ме разигравайте. Хайде да ви видя ръцете, и на двамата.

— Това съм аз. Александра.

Лоутън за миг се втренчи в нея, после нервно преглътна. Забеляза, че Джуниър пристъпва напред и отново завъртя пистолета към него.

— Не си мислете, че можете да ме забаламосате. Ако трябва, ще ви застрелям и двамата. Знам какво искате. Дошли сте да откраднете нашите честно спечелени пари. А ти не може да си ми дъщеря. Моето момиченце е на единайсет години.

Алекс не откъсваше очи от тъмното дуло, насочено към сърцето й.

— Татко, аз бях онова момиченце, но пораснах. Сега съм жена.

Погледът на Лоутън се местеше като между двама непознати. Той облиза устни.

— А аз, лейтенант Колинс — пресилено любезно каза Джуниър, — съм съседското момче. Най-малкото дете на семейство Флинт. Онова, което намерихте в шкафа. Джей Ди Флинт. Помните ме.

Лоутън се втренчи в него и още по-силно стисна пистолета.

— Не съм длъжен да си спомням нещо, което не искам да си спомням. А сега си вдигни мръсните ръце, Синатра, и млъквай. Горе, горе, така че да ги виждам.

Джуниър вдигна ръце и огледалото проблесна в дясната му длан. Той небрежно направи крачка напред, после още една. Алекс скочи на крака и се плъзна като сянка към младия мъж. В дясната си ръка държеше празната си чаша.

Лоутън вдигна ударника и завъртя револвера към нея.

— Не мърдай, момиче. Няма да си първата жена, която съм застрелял.

— Лейтенант Колинс? Погледнете ме. Аз съм Джей Ди Флинт. Детето, което открихте в шкафа. — Гласът му звучеше тихо и лениво като на укротител на змии.

Лоутън отстъпи назад и впери поглед в него.

— Естествено, че те помня, малкия. Нищо й няма на паметта ми. Преди много години двамата с теб си поговорихме, кратко и по същество. Аз ти казах да си държиш устата затворена и ти го направи. И това е всичко.

Джуниър направи още една крачка към стареца и посочи Джейсън с парчето стъкло.

— Точно така. Точно така, лейтенант Колинс. А знаете ли кой е този, господине? Този човек на пода в дневната ви?

Лоутън хвърли поглед към Джейсън Патърсън.

— Това, господин лейтенант, е жалкият маниак, който изнасили дъщеря ви.

— Какво?

Старецът зяпна Джейсън.

— Той лъже, татко. Опитва се да те измами. Не го слушай.

Баща й рязко вдигна глава и насочи пистолета към нея. После отново го завъртя към Джейсън.

— Така ли е, синко? Ти ли изнасили дъщеря ми?

— Не — изпъшка Джейсън.

— Да, господине, той я изнасили. С очите си го видях. Този злодей я затвори в детската къщичка, лейтенант Колинс. Спомняте си онази детска къщичка, нали?

— Да. — Очите му мътно се отправиха назад в годините.

— Този човек блъсна дъщеря ви на шперплатовия под, разкъса бельото й и проникна в нея.

Погледът на Лоутън блуждаеше. Пръстите му отчаяно стискаха ръкохватката на револвера.