Джонатан Келерман - Самозащита

— Добре — каза той с видимо усилие, запазвайки гласа си спокоен. — Мисля, че сте малко объркан, но влезте и ще обсъдим всичко.

— Единият брат и едната сестра отстранени, остава другата сестра. Джо наистина ли е паднала от онзи планински връх или онова е бил първият ви опит в семейното планиране?

Поклати глава, сякаш говорех небивалици. После натисна рязко бравата и с един скок влезе в къщата, опитвайки се да затръшне вратата под носа ми. Натиснах. Теглото му работеше за него, но коремът му оставаше незащитен и аз го сръгах с юмрук през пролуката между вратата и скочих отгоре му, приковавайки го към пода.

Женски глас откъм гърба ми заповяда:

— Ставай, идиот, или ще те убия!

Сащисан, аз се подчиних. Кен се изправи бавно и аз избегнах няколко неточни пиянски удара.

— Обърни се!

Слаба фигура, оранжеви отблясъци от меката светлина на стенните лампи. В ръката си държеше автоматичен револвер, доста по-голям от този, с който Грейдън-Джоунс ни бе заплашвал при изкопа. Държеше го съвсем уверено, докато бавно приближаваше към мен.

— Не мърдай, смотаняк! — нареди Нова.

Кен замахна да ме удари по главата, но не улучи. Блъснах ръката му встрани и той залитна.

— Остави, спести си усилията — каза му Нова.

— Шибан смотаняк!

— По-късно. Оправи се. Виж се, изглеждаш ужасно.

Кен избърса устни.

— Прибери си ризата.

Прибра краищата й в панталоните си.

Очевидно Нова имаше авторитет, който се придобива в ранни години. Може би? Белезите… беше млада за пластична операция с козметичен ефект. Не и ако пластичната хирургия е трябвало да отстрани стари белези.

— Почисти си дрехите — продължи тя. — Качи се горе, после ела и ми помогни.

Кен се подчини.

— Каката? — попитах аз. — Здравей, Джо.

Мълчание. Самодоволната усмивка, позната ми от „Убежище“.

— Двама срещу двама — казах аз. — Я да видим за какво става въпрос. Напред към златото в надпреварата с доведените брат и сестра?

Тя се засмя:

— Нямаш си и представа.

— Сигурно е било трудно — продължих аз. — Татко зарязва мама заради тяхната майка . След това мама изпада в тежка депресия, търси спасение в Европа, като ви оставя не при кой да е, а при тате . Ти и Кен се оказвате заключени в опушеното дървено бунгало, докато другите две деца се ширят в голямата сграда.

— Безплатен сеанс по психоанализа — каза Нова. — Седни на онова канапе — върху ръцете си, дръж си задника плътно върху дланите.

— Каква неблагодарност! А аз ти спасих живота.

— Да-а, благодаря. — Засмя се. — Какво си сторил за мен днес?

Въпросът й беше зададен сериозно.

Спомних си как се бе грижила за баща си. Как бе възприела сексуалните му възгледи. Сменяла памперсите.

Йокаста, казах си, беше обърнала Едиповата история.

Лоуел е бил толкова отчужден от детето си, че дори не е разпознал дъщеря си.

Белезите бяха спомен от падането от върха. Ново лице… Нова. Нов човек.

— Имаше ли някой с теб, когато падна от онази скала?

Отговор не последва.

— Не е бил Кен, нали? Той има склонност да… наранява жените. Как може да си сигурна, че не той те е блъснал?

Шум от пускане на вода в тоалетната. Кен излезе от спалнята за гости с прилизана към темето коса — приличаше на фермерски син, издокаран за неделната разходка.

— Аз ще се заема с него — каза Нова. — Ти се погрижи за нея.

— Тя е по-угаснала от свещ на вятъра. Ще се наложи да я нося.

— Направи го.

Обърна се и заизкачва стълбите.

— Всъщност той е болният, който носи здравия, нали?

— Той е на разположение. — Оръжието продължаваше да е насочено към мен, а тя оставаше извън моя обсег.

— Опасно занимание е човек да бъде член на вашето семейство. Но ето че ситуацията отново работи за вас. Тортата ще се реже само на две, ако ти и той междувременно не се убиете взаимно.

Усмихна се.

— Да, вероятно си права — продължих аз. — Двамата с Кен ще намерите някое приятно и спокойно местенце, ще се устроите добре и ще се отдадеш на нещата, за които толкова отдавна мечтаеш. На онова, което си искала да направиш с тате . Сменянето на памперси е нищо в сравнение с истинското желание. Така ли е, хубавице?

Тя беше силен човек и разбираше манипулацията, която извършвах с нея, но за миг клепачите й трепнаха, а в очите й се прокрадна неясен спомен. Вероятно и хватката й върху оръжието се бе поразхлабила, защото когато ударих рязко китката й с юмрук, тя извика от болка, а пистолетът падна върху килима.