Джонатан Келерман - Самозащита

Имаше и написана на ръка бележка.

Това е книгата на Дарнъл. Надявам се да ви хареса.

Изчетох половината. На места текстът беше тромав, но в него прозираше талант и изящност на фразата. Сюжетът: млад мъж, наполовина бял, наполовина черен, си пробива път в академичните и литературните среди, опитвайки се да намери своята идентичност чрез смяна на различни професии и чрез сексуалните си връзки. Изобилстваха цинизми, но насилие нямаше. Младоженката, любимата, която той търси, е изкуството.

Затворих папката и телефонирах на Луси. Никой не вдигна.

Вероятно сърце не й бе дало да разочарова Кен.

А може би бе изпълнила намерението си и бе заминала някъде, където щеше да е сама.

Каквото и да бе сторила, щях да изчакам. Пред нас имаше още много неща, които трябваше да направим.

Същата вечер, докато свирех на китара в очакване на Робин и Спайк да се приберат, от службата ми позвъниха да ми предадат, че Уенди Ембри ме е търсила със спешно съобщение.

„Сега пък какво?“

— Доктор Делауер?

— Разбира се, прехвърлете разговора.

Прещракване.

— Ало?

— Здравейте, Уенди.

— Как е Лукреция?

— Чудесно, но…

— Виждали ли сте я напоследък?

— Вчера.

— Може да се окаже халосен изстрел, но току-що разговарях с една жена, с която мисля, че ще искате да поговорите. Зная, че всяка монета има две лица, особено в такива случаи, но след казаното от нея настоятелно ви препоръчвам да й се обадите.

— Коя е жената?

Каза ми името й.

— Свързах се с нея чрез баща й — той е президент на компанията за недвижими имоти. Както и да е, дадох й вашия телефонен номер, казах й, че е възможно да я потърсите.

— Разкажете ми в резюме казаното.

Уенди ми разказа.

— Което може да обясни някои неща.

— Да — казах аз, усещайки студени тръпки по гърба си. — Би могло.

Затворих и панически започнах да натискам бутоните на апарата.

После драснах бележка на Робин и на бегом стигнах до „Севил“-а.

Прозорците на къщата на Рокингам авеню светеха. Автомобилът на Кен беше паркиран на алеята, но никой не отвори, когато позвъних на входа.

Изтичах до страничната врата. Беше заключена. Покатерих се и скочих от другата страна.

Той беше на верандата — седеше отпуснато на един стол, навел глава. На масата до него имаше бутилка водка, наполовина празна, а до нея чаша, пълна с топящи се кубчета лед.

Бях на около шест метра от него, когато той вдигна уморено глава. После сякаш някаква пружина се задейства, изпъна тяло и се стегна.

— Докторе.

— Добър вечер, Кен.

Погледна бутилката и я избута настрани.

— Малко приспивателно за нощта.

Не заваляше думите, но ги артикулираше с прекомерна правилност. Косата му бе разрошена, пепитеният двуреден костюм — измачкан.

— На какво дължа тази чест?

— Просто се отбих да разбера как е Луси.

— О… тя не е тук.

— Къде е?

— Не знам, излезе.

— С колата ли е?

— Да, предполагам. — Изправи тяло и опита да оправи косата си с пръсти.

— Някаква представа кога ще се върне?

— Не-е, съжалявам. Но задължително ще й кажа, че сте идвали. Всичко наред ли е?

— Ами — започнах аз, сядайки на втория стол — не съм сигурен. Затова съм тук.

Дръпна стола си назад. Металът изскърца по мраморните плочи. Кен погледна към втория етаж.

— Сигурен ли сте, че не е тук, Кен?

— Разбира се. — Изражението му се промени — стана сконфузено.

С рязко движение посегна към бутилката. Изпреварих го и я отместих извън неговия обсег.

— Чуйте — започна той, — не знам защо е всичко това, но вече се уморих, докторе. Цялата мръсотия, в която се ровихме — човек заслужава малко почивка, нали?

— Ровихме? Вие и Луси ли?

— Точно така. Не знам какъв е вашият проблем, но може би ще е по-добре да се разкарате оттук и да дойдете, когато имате уговорена среща.

— Вече вие ли определяте с кого да се среща Луси?

— Не, тя… чуйте ме. — Изправи се и приглади гънките на панталона си. — Знам, че Луси ви харесва, но това е моят дом и искам поне малко спокойствие… Затова… — Посочи с пръст към входа на имението.

— Вашият дом — казах аз. — Мислех, че е на компанията.

— Правилно. Сега…

— Току-що говорих с бившата ви втора съпруга — Кели. Каза ми, че повече от година не работите за компанията. Каза ми, че компанията е собственост на баща й и че след развода вие сте персона нон грата там. Затова компанията не осребри медицинската ви застраховка. Затова и използвате телефонен секретар, а нямате секретарка. Каза ми също, че сте откраднали информация от компютърната база данни и затова знаете на кои адреси може да се самонастаните. Разказа ми и още много други неща.