Джонатан Келерман - Самозащита

Кремацията се състоя в колежа по автотранспорт от другата страна на улицата, срещу окръжната морга. Урната стоя на една лавица, докато Кен дойде да я вземе. Попита Луси дали иска да го придружи до кея, където щеше да разпръсне пепелта. Отвърна му, че ще пропусне ритуала.

Луси изживяваше моменти на противоречива скръб.

— Предполагам, че животът му не е бил добър — каза тя.

— Не, не е бил — отвърнах аз.

— Предполагам, че трябва да изпитвам съжаление към него. Много бих искала да можех да чувствам и нещо друго освен облекчение.

— Точно сега, струва ми се, облекчението ви е необходимо.

— Да… начинът, по който разговаря с мен. След неговите думи насоченото оръжие на Грейдън-Джоунс ми се стори като пълна нелепица. Затова събрах достатъчно кураж.

Гледаше водата.

— Предполагам, че се е чувствал пленник, както всички хора. Съдба, биология, наречете го както искате… Аз съм част от него — генетически, искам да кажа.

— Това смущава ли ви?

— Тревожи ме, мисля, че част от него живее в мен. Ако някога имам деца…

— Ако някога имате свои деца, те ще бъдат прекрасни.

— Как можете да сте толкова сигурен?

— Сигурен съм, защото вие сте мил, грижовен човек. Той беше издигнал егоизма до вид изкуство, Луси. Никой не може да ви обвини, че сте егоистична. Едва ли не загубихте живота си заради липсата на егоизъм у вас.

— Каквото и да… Е, мисля, че всичко приключи.

Утвърдителната ми усмивка беше преструвка. Обстоятелствата преждевременно бяха сложили край на скръбта й за Елфи. Все още не разбирах защо бе пъхнала главата си в газовата фурна. Все още не знаех дали Вдовиците или някой друг не я дебнеше, за да я отстрани от пътя си. Може би сега, когато сънят не обсебваше вече мислите й, щяхме да успеем да подредим парчетата от мозайката.

— Е — каза тя, слагайки ръка на дамската си чанта. — Предполагам, че в момента наистина няма за какво да говоря.

— Уморена ли се чувствате?

— Много.

— Защо не се приберете и не опитате да наваксате с почивка?

— Мисля, че ще го направя… Проблемът е, че Кен иска да обиколи различни места, а аз не бих искала да го разочаровам.

— Какви места?

— Палм Спрингс, Сан Диего… Разходка с кола. Той е добро момче, но…

— Но вие искате да останете сама — довърших вместо нея.

— Не искам да го очерням, ужасно е от моя страна, но понякога е досаден.

— Иска прекалено много за прекалено кратко време ли?

— Какво да направя?

— Обяснете му, че се нуждаете за известно време да останете сама. Би трябвало да прояви разбиране.

— Да — каза тя. — Би трябвало.

Майло телефонира по-късно същия ден.

— Предположих, че няма да е зле да ти дам няколко липсващи парчета от мозайката. Мерцедесът на Лоуел е оставен на дългосрочен платен паркинг до летище „Бърбанк“. Вероятно мис Нова си е плюла на петите.

— Не мога да я виня.

— Утре ще снемем отпечатъци от дома му, ще се опитаме да разберем коя е тя. Можем да минем без нейните показания, но няма да са ни излишни. Така ще можем да повдигнем още едно обвинение за нападение и опит за предумишлено убийство срещу Грейдън-Джоунс. Открихме Дорис Райнголд при сина й в Такаома, полицията там ще я държи под око до завръщането й следващата седмица. А адвокатът на Гуен Шей ни телефонира, за да ни уведоми, че Том й се е обадил от Мексико. Останал при приятелчето си — криза на средната възраст, загърбване на отговорности, ти по-добре ги разбираш тези неща. Умолявал Гуен да му прости, обещал да вземе самолета още утре. На тях тримата се гледа като на свидетели на обвинението. Най-добрата новина е, че Грейдън-Джоунс продължава да поддържа обвиненията си срещу Ап — мухльото най-после е осъзнал, че не е безопасно да спиш в един спален чувал с кобра. Адвокатът на Ап вдига шум до небесата, опитва се да получи забрана за използване на показанията на неговия клиент. Втората добра новина е, че федералните приключват финансовата ревизия и анализ на имуществото на мистър Ап, което може да бъде конфискувано. Това означава, че здравата е загазил.

— Все още ли е в затвора?

— Линее си там.

— И никакви мазнини в храната?

— Естествено. А за десерт е възможно да го преместят в крилото на простосмъртните. Намират му сто и двадесет килограмово другарче на име Буба и гледай какви ще ги забърка.

На следващия ден получих колетна пратка от Инглууд, Ню Джърси. Съдържаше синя папка с двеста ксерокопирани страници от прегледно напечатан текст. На предната корица бе залепено листче с името на подателя Уинстън Мълинс, М. Д.