Джонатан Келерман - Самозащита

— Не, доколкото аз знам. Ще трябва да попитате Лоуел. Той е човекът на идеите. Знаете ли, че е издал първата си книга, докато е учел в колежа? Всички са му казвали, че е гений. Фатална грешка.

— Кое е фатална грешка?

— Да вярва на собствените си критически очерци. Сега можем ли да задвижим процедурата по преместването ми на по-прилично място?

— Следователно през всичките тези години вие сте прибирали чековете от авторските права на мистър Трафикънт.

— Като изключим първите няколко години, постъпленията бяха дребни суми. За последните няколко години не е изплатен нито цент.

— Колко дребни суми?

— Трябва да проверя. Вероятно не повече от сто и петдесет хиляди сумарно.

— А авансът на мистър Трафикънт, получен за книгата?

— Седем хиляди долара. Проигра всичко на зарове в деня, в който осребри чека. Затова беше толкова притеснен от заплахата на Лоуел да го изгони. Книгата му водеше класациите по продажби, осемдесет и пет хиляди бяха преведени на банковата му сметка, а той не знаеше какво да прави с тях. Сега можете ли да ме отведете на някое по-прилично място?

— Ще видим какво можем да направим, мистър Ап.

— Между другото мога ли да получавам храната си отвън? Помиите тук направо тънат в мазнини. Имам собствен готвач, той би могъл…

Блейкхарт препрочете показанията и собствените си записки.

Вратата към коридора се отвори и в стаята за наблюдение влезе едър чернокож служител от охраната на затвора.

— Окръжен прокурор Блейкхарт? — попита той, взирайки се в табелката на гърдите ми.

Посочих към стъклото.

— Ще прекъсна ли нещо?

— Не, тъкмо привършват.

Погледна през стъклото. Блейкхарт продължаваше да чете. Ап и Макилхени чакаха мълчаливо.

— Хмм — покашля се мъжът от охраната. После почука по стъклото.

— Да? — с раздразнение каза Блейкхарт.

Служителят влезе.

— Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но трябва да ви предам спешно съобщение.

Блейкхарт беше раздразнен.

— От кого? Зает съм.

— От детектив Стърджис.

— Той пък какво иска?

— Каза ми да го предам насаме, сър.

— Добре, изчакайте. — Обърна се към Макилхени и Ап: — Само за секунда.

Излезе от стаята за разпити, затвори вратата зад себе си и нервно затропа с крак.

— Добре, какво, по дяволите, е толкова спешно?

Чернокожият мъж погледна към мен.

Блейкхарт отиде в единия ъгъл, достатъчно далеч от мен. Чернокожият полицай го последва и прошепна нещо в ухото му.

Докато слушаше, мрачното лице на Блейкхарт се разведри.

— Проклет да съм!

— Всичко с Луси наред ли е? — попитах аз.

Блейкхарт сякаш не ме чу, гледаше чернокожия.

— Сигурен ли сте?

— Така каза мъжът.

— Преди колко време?

— Преди около час.

— И това е потвърдено?

— Така каза той, сър.

— Добре, проклет да съм! Не мога да повярвам… Божичко!… Добре, благодаря ви.

Служителят от охраната излезе, а Блейкхарт остана замислен в ъгъла. След това влезе в стаята за разпити.

— Е — запита Ап, — можем ли да се заемем с работата по документите? — Усмихна се широко.

— Разбира се — каза Блейкхарт. — Очаква ни много работа с документи. — Усмихна се широко.

— Храня се по специална диета с храни с повишен въглеродо-белтъчен състав и понижено съдържание на мазнини — каза Ап.

— Радвам се за вас. — Леден глас.

— Стан? — повдигна въпросително вежди Макилхени.

Блейкхарт разкопча сакото си и пъхна палци в гайките на панталона.

— Имаме ново развитие на събитията, господа. Току-що бях информиран, че мистър Лоуел е починал днес следобед — масиран сърдечен удар. Затова всички уговорки отпадат и ние ще впишем тези признания като доказателство срещу мистър Ап.

Лицето на Ап стана по-бяло от пуловера му. Макилхени изтласка туловището си от стола и се наведе напред, размахвайки ръце, сякаш се бранеше от оси.

— Сега, погледни тук…

Блейкхарт засвири с уста и започна да събира книжата си.

— Това е недобросъв…

— Ни най-малко, Ланд. Договорихме се на базата на добра воля. Самият ти го каза. Без да предвиждаме Божия промисъл. Предполагам, че Бог не е одобрил нашата сделка.

Макилхени се задъхваше от ярост.

— И ти просто…

— Никакви „ти просто“, Ланд. Всички уговорки отпадат, а това остава документирано.

Размаха писменото признание пред себе си.

— Винаги изисквай писмено изявление — каза Блейкхарт засмяно. — Научих го, докато гледах сериала „Народният съд“.

Нямаше погребение.