Джонатан Келерман - Самозащита

— Тц-тц…

— Права е — отбеляза Блейкхарт.

— Хайде, Стан — каза Макилхени. — За какво престъпление говорим? За жалък частен детектив — изнудвач, и за жалкия директор на мотел, който го е убил? Какво е това пред възможността да изправиш пред съда Лоуел?

— Жалък афроамерикански директор на мотел! — подчерта Лия. — Нима не разбирате колко развеселени ще са от Асоциацията за пълноправие на чернокожите американци? И да не забравяме, че жертвата на Лоуел съвсем не е бил херувимче. Дали някой ще се интересува какво е направил някакъв старец преди двадесет и една години?

— Съществува съществена разлика, млада госпожице.

Естествено, нечий друг клиент ще трябва да се поти на електрическия стол.

Блейкхарт беше прехапал устни. Ап погледна към него. За първи път даваше признаци на интерес към това, което ставаше.

Блейкхарт проговори:

— Чувам всичко, което казваш, Ланд, но нейните аргументи са солидни.

Говореше за Лия, сякаш я нямаше.

Макилхени се замисли.

— Възможно е да съществува друг доказателствен материал, Стан. Говорим теоретично.

— Като например?

— Касети. Тери Трафикънт записан, докато разказва историята.

Лия отново се намеси в разговора:

— Теоретично. — Лицето й изразяваше отвращение.

Макилхени сви рамене. Килограми плът се разтресоха.

— Минало е много време. Спомените избледняват. Когато разчистваш тавана на къщата, никога не знаеш на какво може да попаднеш.

— Таванът в Малибу? — попита Лия. — Или онзи на Хамби стрийт?

— Ето моето предложение — започна Блейкхарт, — приемате го или всичко отпада. Мистър Ап прави признания за своята роля за смъртта на Карен Бест, Феликс Барнард и Дентън Мелърс. Непредумишлено убийство в случая с Бест, съучастничество втора степен в случая с Барнард, тъй като Мелърс го е застрелял, а за Мелърс — непредумишлено убийство от втора степен, без уговорки. Всички присъди влизат в сила едновременно. Ако избегнем съдебен процес…

— Стан!

— Изчакай, Ланд. Ако избегнем съдебен процес и ако Лоуел бъде осъден за предумишлено убийство от първа степен благодарение на информация, предоставена ни от мистър Ап, срокът на ефективните присъди на мистър Ап ще бъде намален.

Макилхени се престори, че се колебае.

— Само още нещо, Стан — вметна Лия. — Според анализите убийството на Барнард е старателно планирано. Можем да повдигнем обвинение в съучастничество първа степен и на същото основание да пледираме предумишлено убийство при утежняващи вината обстоятелства по…

Блейкхарт направи гневен жест с ръка.

Макилхени се обади:

— Какво разбираш под „признания“?

— Писмени признания под клетва, подписани, съвсем подробни, никакво избягване на въпроси, категорично признаване на съучастничество.

— Като в църква — каза Ап.

Веждите на Макилхени заеха нормалното си положение.

— Ами какво ще правим с дрогата?

— Ами ако успееш да се договориш с федералните, имаш зелена улица — отвърна Блейкхарт. — Но само ако признае вината си в писмена форма и само ако неговата информация доведе директно до осъждането на Лоуел. И никакви самодейни изяви — ще кротува. Казаното преди за „Ломпок“ остава и ще му осигуря специални условия на излежаване на присъдата. По дяволите, ще го уредя в крилото с килии за бивши сенатори!

Лия изпука с пръсти.

— Защо не отскочиш да вземеш папките с материалите, Ли? Така ще знаем за какво да питаме мистър Ап.

Излезе, тропайки ядосано по пода, и ме подмина, без изобщо да ме види.

Точно когато вратата към коридора се затръшна шумно, Макилхени каза:

— Красиво момиче.

Ап и Макилхени се съвещаваха при изключени микрофони, след това Ап започна да диктува на своя адвокат.

По време на прекъсването Блейкхарт се върна в кабинета си, а Лия Шварц — в своя.

Преди да излезе, попита:

— Тук ли ще изчакате?

— Докато Майло дойде.

— Добре.

Затръшна вратата. Ап чу затръшването въпреки разделящото стъкло и подскочи сепнато.

Макилхени го потупа по рамото и той поднови диктуването.

Двадесет минути по-късно Майло още не се бе върнал, след като отиде да придружи Луси, и вече започвах да се питам какво го е задържало.

След около час и половина Макилхени спря да пише.

Блейкхарт прокара пръст по средата на страницата. Четеше по диагонал. После го прочете отново, този път по-внимателно.

Отмести го настрана.

— Тук не се казва нищо за това кой е застрелял мистър Мелърс.

— Човек на име Джефрис. Самият той беше убит преди пет години — проверете в полицейските архиви.