Джонатан Келерман - Самозащита

— Помогнах за финансирането на „Убежище“, защото вярвах в Лоуел.

— Идеализъм?

— Точно така.

Блейкхарт се обърна към Макилхени:

— Дотук всичко е в много изгоден за клиента ви дух.

— Бъди откровен, Кърт — подкани го Макилхени. — Моят стар нос ми подсказва, че в момента те слушат единствено от добра воля.

Ап се колебаеше.

Макилхени го потупа окуражително.

— Добре — каза продуцентът. — Аз също използвах творческата база. За да пера пари. Нищо голямо. Мои приятели — хлапета, част от бизнеса — донасяха марихуана от Мексико. По онова време марихуаната не се считаше за наркотик. Всички я пушеха.

Отстрани нещо от пуловера си.

Блейкхарт нетърпеливо размърда глава.

— Надявам се, че имате какво още да ни кажете.

— Има много — отвърна Ап. — Лоуел се надяваше, че поемите, които беше откраднал от Трафикънт, щяха да го върнат в центъра на общественото внимание. Така и стана, но ефектът беше обратен. Всички критици заклеймиха стиховете, а книгата се оказа истинска разрушителна бомба. Междувременно дневникът на Трафикънт стана сенз… бестселър. — Разсмя се.

Спомних си гневното писмо на Трафикънт, публикувано от „Вилидж Войс“ и изразяващо безусловна подкрепа за Лоуел. Еманация на единствената страст, която можеше да развие един психопат: тази към самосъхранение.

— Защо Лоуел е мислел, че Трафикънт ще си мълчи за сделката?

— Лоуел беше отчаян. И наивен — повечето артистични типове са наивни. Работил съм с такива хора цели тридесет години, познавам ги добре. А фактът, че стихосбирката се оказа провал, предпазваше Лоуел. Защо Трафикънт да предявява претенции към толкова хулена книга, при положение че другата му жънеше огромен успех? Първоначално обаче Лоуел не разсъждаваше така. Беше се вманиачил на тема „моето място в историята“, изплаши се, че репутацията му се срива. Седеше в онази колиба в имението си по цял ден, опитвайки се да твори, но нищо не се получаваше. Непрекъснато пиеше и се дрогираше, за да забрави, а алкохолът и наркотиците само влошаваха нещата.

— И вие го записахте?

— Направих го заради собствената му безопасност.

Блейкхарт изсумтя.

— Ирония на съдбата — каза Ап. — Може да послужи за сюжетна основа на добър роман. Очакваше се името на Лоуел като автор на онази стихосбирка да осигури успеха й, но не стана така. Трафикънт се превърна в галеника на литературните среди. Може да се заснеме като комедия и да се предложи на кабелните телевизии.

— Значи Трафикънт е излял душата си пред вас, защото се е тревожел, че няма да се справи сам във външния свят? — попита Блейкхарт.

— Да. И защото имаше нужда да поговори с някого. Характерно е за затворниците. Започнат ли веднъж, не могат да спрат — липса на самоконтрол. Още не съм срещал затворник, който умее да пази тайна.

— А вие познавате много настоящи и бивши затворници, нали?

Ап се усмихна.

— Лоуел е убил Тери два дни след инцидента с онова момиче Бест. Нещата най-после получили развръзка, защото Лоуел бил потресен от случилото се, готов бил да закрие творческата база. А все още е бил сърдит на Тери. Наредил му да напусне базата. Тери го наругал и го заплашил, че ще отиде и ще разкаже на всички за измамата със стихосбирката. Когато Тери се обърнал, за да си тръгне, Лоуел го халосал с бутилката от уиски по главата, после продължил да го удря. Тогава се уплашил, телефонира ми — говореше несвързано. Отидох в имението и погребахме Трафикънт.

Притисна длани една до друга.

— И правейки това — каза Блейкхарт, — сте успели да си осигурите вечното мълчание на Лоуел за случилото се с Карен Бест?

— И в негов интерес бе то да остане в тайна. И без това името му бе достатъчно опетнено, за да си позволи скандал със смъртен случай в неговото имение.

— Къде е погребан Трафикънт?

— Точно под писателската колиба на Лоуел — наричаше я „Вдъхновение“. Там го уби. Подът беше от пръст, те просто го изкопаха.

— Кои са те?

— Лоуел, Дени Мелърс, Кристофър Грейдън-Джоунс.

— Защо Мелърс?

— Той беше верен като куче — и щях ли да го кажа, ако беше бял? Ненавиждаше се, че е чернокож — в интерес на истината. Отричаше го. Мислеше, че ако пише и лиже достатъчно дълго бели задници, ще стане богат и прочут. Както и да е, ето къде е Тери. Не знам дали дървената колиба все още си стои, но мога да намеря мястото на самия бряг на езерцето.

— Недалеч от Карен Бест — забеляза Блейкхарт.

Ап не каза нищо.

— Други тела, за които трябва да знаем?