Джонатан Келерман - Кървава разходка

Майлоу се зае с останалата част от съдържанието на бюрото. Парите се оказаха в бял ненадписан плик, забутан в задната част на лявото долно чекмедже. Девет банкноти по петдесет долара под черно кожено тефтерче, подарено от някаква фармацевтична компания. Календар отпреди три години, празни листове.

— Значи може би е имала около петдесетина долара у себе си — каза той. — Голяма прахосница! Това съвсем не ми намирисва на грабеж!

Поисках да ми даде спестовната книжка и я прегледах страница по страница.

— Е? — попита Майлоу.

— Каква автоматичност! Една и съща схема, непроменяна нито на йота, седмица след седмица. Това, че няма някакви значителни тегления, означава също, че не е взимала отпуск, нито е харчела непредсказуемо. А това, че няма други вноски, освен от заплатата, подсказва, че не е получавала издръжка от бившия си мъж. Освен ако не я е влагала в друга сметка. Също така тя е поддържала своя собствена сметка по време на брака си. Ами данъчната й декларация? Да не би да я съхранява в архива си?

Той прекоси стаята и отиде до картонената кутия. Вътре имаше две данъчни декларации — за федералните и щатските налози, акуратно подредени.

— Никакви странични доходи, освен заплатата, не е издържала никого, освен самата себе си… Нещо липсва. Като че ли отрича да е била омъжена.

— Или се е съмнявала още от началото.

Той се зърна с пачка документи и ги запрелиства.

— Обичайните сметки… А, ето я и кредитната карта… „Виза“. Купувала е храна, дрехи, бензин за буика и книги… Не много често — през повечето месеци само по три-четири покупки… И е плащала навреме. Не представляват интерес.

Накрая на пачката имаше застраховки на колата. Премия, че не пуши, и шофьорска книжка без никакви глоби. Това, че нямаше вноски за буика, означаваше, че колата сигурно е била нейна собственост. Дори не е подозирала, че в края на краищата тя ще се превърне в нейния ковчег на колела.

Майлоу си записа нещо и върна документите в кутията. Аз мислех за онова, което не бяхме намерили: сувенири, снимки, кореспонденция, поздравителни картички. Нищо лично.

Нямаше и квитанции за платени имуществени данъци или удръжки. Ако е живяла под наем, защо нямаше издадени чекове, че го е плащала?

Зададох този въпрос. Майлоу отговори:

— Може би бившият й съпруг е плащал ипотеката и данъците. Може това да е била неговата издръжка.

— И сега, когато нея вече я няма, той се е отървал. А ако пък е плащал нещо за собствеността на къщата, това е малък стимул за теб. Имаш ли някаква представа кой ще получи двеста и четиридесетте хиляди долара? И ще се появи ли?

— Не още. Значи ти хареса съпруга?

— Просто си мисля за онова, което винаги си ми казвал. Върви по следата на парите.

Той изсумтя. Аз се върнах към секциите и извадих няколко книги. Покрити с кафяви петна страници, акуратно изписани с печатни букви бележки по полетата. До купчината броеве от последните пет години „Мозък“ стоеше сбирка препечатани статии от списания.

Статии, чийто автор беше Клеър Арджънт. Десетина студии, всичките свързани с невропсихологията на алкохолизма, писани по поръчка на национални здравни институти. Текстът беше ясен, а съдържанието се повтаряше. Много специализирани термини, но схванах същността.

По време на следването си и следващите пет години тя беше запълвала часовете си, като бе изследвала двигателните и зрителните умения на човек при различни нива на интоксикация. Наблюдаваните обекти са били леснодостъпни: Окръжна болница беше лечебен център за физически изтощени бедни алкохолици, които използваха помещенията за спешна помощ като своя частна клиника. Лекарите от спешното отделение ги наричаха ВСО — „Вън от спешното ми отделение!“.

Резултатите бяха логични: алкохолът забавя реакциите. Данните имаха значение от статистическа гледна точка, но едва ли бяха толкова важни от научна. Мнозина с академично образование правеха посредствена кариера с подобен род изследвания. Тя навярно се беше изморила от тази игра.

Един интересен факт: винаги беше публикувала самостоятелно — нещо, необичайно за академичната медицина, където разните научни ръководители или шефове на отделения изписваха имената си върху всичко, което техните подопечни създават.

Може би Майрън Тиоболд беше почтен човек.

Щом бе оставил Клеър Арджънт да върши работата си самостоятелно.

Клеър, вървяща сама по пътя си от самото начало.

Някакво трополене ме накара да се обърна. Майлоу разместваше предметите върху бюрото и бе изтървал една писалка. Той я вдигна и я постави до малко календарче в зелена пластмасова рамка. Подарък от друга фармацевтична компания. Местата за бележки — празни. Никакви насрочени срещи, никакъв признак, че страницата е била докосвана.