Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Да, тя определено е на първо място в моя списък. Твърдо момиче, как само се справи с оня Ралф! Можеш ли да си представиш жена, която ден след ден идва тук!

Той излезе от отбивката за „Старкуедър“ и зави към главния път. Появи се запустялата сива площ, после първата от фабриките за опаковки, огромна и покрита със сажди. Зад мрачните колони синьото небе изглеждаше като оскърбление.

Майлоу продължи:

— Пренебрегвам основния принцип на детективите: сложи началото. Опознай жертвата. Бедата е там, че при Клеър, както и при Дада, няма за какво да се захвана, откъде да започна. Тя е живяла сама, без набиващи се в очи ексцентричности, без приятели, които мога да открия, без семейство тук. Ти чу как всички от „Старкуедър“ я описваха: симпатична, вършела е работата си, самотна. Никого не е засегнала. Духовна сестра на Ричард. Тогава с кого си имаме работа, с някакъв психопат, който преследва безобидните хора ли?

— Ако приемем, че случаите са свързани, може би е някой, който преследва самотници.

— Тогава животът на половината население на Лос Анджелис е в опасност.

— Къде живее семейството на Клеър?

— В Питсбърг. Само родителите й — тя е била единствено дете. — Той задъвка бузата си. — Обадих се по телефона, за да ги уведомя. Знаеш каква какофония настъпва: аз разбивам живота им, те плачат, аз слушам. Ще дойдат тази седмица. Може би ще успея да науча повече, отколкото по телефона, а то не беше много. Клеър нямала врагове, била страхотна дъщеря, прекрасно дете. Те винаги са прекрасни момичета.

Пресичахме изоставената индустриална зона. Камари разпадащи се машини, купчини сгурия, кални ями, празни пространства, покрити с омазнен прах. Под сиво небе това би могло да мине за ада. Днес то изглеждаше просто като нещо, което човек трябва да пази от погледите на избирателите.

Майлоу не обръщаше внимание на пейзажа. Стискаше волана с две ръце, кокалчетата им бяха побелели от напрежението.

— Самотни хора — повтори той. — Нека ти покажа дома й.

Майлоу караше ужасно бързо през целия път до безплатната магистрала. Когато излязохме на нея, той каза:

— Вчера прекарах доста време там, огледах улицата, поговорих със съседите. Домът е слабото място на жените, затова накарах дактилографите добре да се потрудят. Тази сутрин получих някои предварителни данни: никакви следи от кръв или сперма, никакви доказателства за взлом или нахлуване. Многобройни отпечатъци навсякъде, както във всяко жилище, но само на Клеър. Окончателната аутопсия е насрочена за утре.

— Какво казаха съседите?

— Опитай се да отгатнеш!

— „Била е саможива, никога не е създавала проблеми.“

— Сякаш пред мен е самият интервюиран! — Той натисна педала за газта. — Никой не промълви и думичка! Никой не знаеше дори името й.

— Някакви посетители?

— Не са виждали никого — отговори той. — Също като при Ричард. Тъй или иначе имала е бивш съпруг. Момък на име Джоузеф Старджил. Адвокат, сега живее в Сан Диего. Обадих му се по телефона.

— Как го намери?

— Прегледах някои бракоразводни документи, които държеше вкъщи. Тази сутрин се обадих на доктор Тиоболд, за него щяло да бъде цяло удоволствие да си поговорел с теб като психиатър. Имал някакъв смътен спомен за развода на Клеър. Всъщност работата е там, че персоналът всяка година представял нови автобиографии. В миналото Клеър записвала „омъжена“ в съответната графа. Тази година написала „разведена“.

— Значи е станало наскоро — казах аз. — Тиоболд не я ли е попитал за развода?

— Каза, че не била от онзи тип хора, с които можеш да се държиш по-интимно.

— Може би затова е отишла да работи в „Старкуедър“.

— Какво имаш предвид?

— Голямото бягство! Появяваш се навреме, не вдигаш шум, никой не те забелязва. Както каза доктор Олдридж, персоналът не си губи времето. Може би е искала да се занимава с клинична работа, но се е страхувала, че ще трябва да има някакви отношения с пациентите. Да се заобиколиш с хора с психически отклонения, снема напрежението и тъй като никой от пациентите й не е имал насилнически прояви, тя е можела да прави с тях каквото си иска. Съвършеното бягство.

— От академията. И от емоционално обвързване. Разводът е бил последната капка. Само защото не е говорела, не означава, че не се е чувствала наранена. Хората, които минават през такива промени в живота си, понякога се опитват да ги опростят.

— Мислиш ли, че „Старкуедър“ е опростяване?

— Да, в известен смисъл.