Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Ти още от самото начало определи случая със семейство Ардъло като безсмислено убийство — каза той. — Но един маниак на свобода не се нуждае от мотивация.

— Точно това искаше Дерик Криминс всички да мислят — възразих аз. — И успя. Но някакъв мотив винаги съществува. Психотичен или какъвто и да е друг. Пийк не е някакъв престъпник супермен, той е само патетичен. Дерик замисля всичко това. Доброто срещу злото — Дерик побеждава, Пийк слиза от сцената.

Още една порция в чашата. После каза:

— Безразсъдният отмъстител.

— На някакво определено равнище Дерик вероятно е започнал да вярва в собствените си възможности да осъществи някакви връзки с обществото. Пийк като изверг сурогат, Дерик като ангел на избавлението. Но Пийк просто не става за убиец психопат. Той никога не е проявявал каквито и да е признаци, че страда от налудничави идеи, свързани с кървави изстъпления или нещо друго, никога не е упражнявал насилие преди масовото убийство или след това. Той е човек със забавено развитие, с развиваща се шизофрения, органични мозъчни увреждания и алкохолна деменция. Криминс го нарече кукла от жива плът и той всъщност представлява точно това, още от самото начало. Дерик и Клиф са го напили, взели са му обувките, те дори са били в състояние да мислят, че са далеч по-високи, защото краката на Пийк са непропорционално големи. Единият или по-скоро двамата са преминали през къщата на Ардъло, като са секли наляво и надясно и са оставили кървавите следи. Двама убийци биха го направили по-лесно и по-бързо. Следите от гуменките сочат към Пийк и водят до неговата колиба. С такова доказателство защо човек да си дава труд да търси друг убиец? И не забравяй кой е разследвал престъплението: Хаас, едно ченге на непълен работен ден, което няма абсолютно никакъв опит с убийства. После идва ФБР и си дава заключението постфактум.

Майлоу обърна още две чашки.

— Още нещо — продължих аз. — В онази нощ, когато седеше със завързана към пистолета ръка, Пийк прояви почти всички симптоми на заболяването си. Правеше извънредно много движения; човек би помислил, че ще натисне спусъка по една случайност. Но той не го натисна. И аз мога да се закълна, че имаше моменти, когато, както го гледах, Пийк като че ли се съпротивляваше. Полагаше всички усилия да се тегли назад.

Майлоу отмести чашата си. Завъртя се на стола си и ме погледна втренчено.

— Значи сега той е герой?

— Наречи го както искаш.

Още един екс. После каза:

— И какво смяташ да правиш с него?

— Какво мога да направя? Както каза, нямам доказателства. А тъй или иначе, Пийк трябва да бъде затворен. Според мен „Старкуедър“ е толкова добро заведение, колкото и всяко друго.

— „Старкуедър“ в ерата след Суиг — каза Майлоу. — Чух, че чичо му му е намерил работа някъде другаде.

— Суиг е посредствен човек, който вършеше работата си през пръсти.

— Значи Пийк остава вътре.

— Пийк остава вътре.

— И ти си съгласен с това.

— Имам ли някакъв избор? — попитах аз. — Да кажем, че вдигна аларма и по някакъв начин успея да го освободя. Ако излезе на улицата, ще се превърне просто в още една бездомна отрепка. Той не е в състояние да се грижи за себе си. И ще умре само след седмица.

— Значи искаш да го оставиш там за негово добро.

— Да! — отговорих аз, изненадан от остротата в гласа си.

— Кой, по дяволите, е казал, че животът е честен?

Той отново втренчено ме загледа.

— Онзи ден в неговата стая — казах аз, — когато споменах пред Пийк децата на Ардъло и той се разплака, аз го прецених неправилно. Мислех, че всичко е от самосъжаление. Но той е изпитвал истинска болка. Не само че е бил обвинен за това, което е станало. Пийк навярно е разкрил нещичко пред Клеър и точно поради тази причина тя е продължила да се грижи за него. Или може би никога не е съзряла точно това. Но чувството му беше истинско, сигурен съм. Той скочи веднага след това и зае позата на Исус. Казваше ми, че е бил измъчван. Че е страдал заради нечии чужди грехове. Не съжаляваше себе си. Беше в мир със станалото.

— Казвал ти е — попита Майлоу, — че макар и да е почти нефункциониращ, си струва да го чуеш?

— О, да! — отговорих аз. — Винаги си струва да слушаш внимателно!

Ние дълго останахме безмълвни. Някой друг замени Джими Бъфит, но не мога да кажа кой.

Оставих парите на бара.

— Да се махаме оттук.

Майлоу с мъка се надигна.

— Ще отидеш ли пак да го видиш?

— Вероятно! — отговорих аз.

Роман от американския писател Е. Л. Доктороу. — Б.пр.