Джонатан Келерман - Кървава разходка

Един търговски посредник от корейско-американски произход на име Евърит Ким, пребит с бухалка за бейзбол, или „паралията“, беше проследен до един скиорски клуб в Глендейл, където за пръв път се бяха срещнали Дерик Криминс и Хейди Оут. Бившата жена на друг един член на клуба Алисън Уисноуски, зъбна хигиенистка от Бърбанк, се оказа „медицинската сестра“.

След четири месеца останалите жертви все още не бяха идентифицирани и се намери само един труп: на едно от изчезналите момичета — шестнадесетгодишната Карън Десантис, намерена от скитници в Букей Кениън.

Във форда беше открита още една касета, но заснетото почти не можеше да се различи поради лошото осветление: Хеди Хоупт, известна също като Хейди Оут, която излиза от някакъв автомобил неспокойно усмихната. Подава камерата на някой, който е извън кадър, после се обръща гърбом и нахално почва да полюшва бедра. Движи се бавно, прелъстително. Усмихва се, като се обръща, за да погледне зад себе си.

— Как е — секси ли съм? — пита тя миг преди главата й да хвръкне. Не пишеше коя роля й е била отредена. Може би Дерик Криминс я е виждал като „курва с кокаин“, а може би още не си е представял какво ще й възложи.

Създава образи, след това ги убива.

Сгънат в един джоб на черната му копринена риза, беше намерен екземпляр от титулната страница на „Кървава разходка“, която бяхме открили в нощното му шкафче. На обратната й страна имаше няколко ръкописни пасажа, изписани със същите йероглифи, които красяха режисьорските бележки.

Чудовището: комбинация от крайно зла лудост и свръхестествени физически възможности да предсказва бъдещето и да прониква в съзнанието на хората. Държан под ключ в строго охраняван психиатричен приют като Ханибал Лектър, той също като него не може да бъде спрян, може да минава през стени и може да трансформира молекулите си като извънземно от Стар Трек. Излиза когато си поиска и убива когото си поиска. Най-различни хора, просто защото му е приятно и се измъква безнаказано, съвсем не е луд и през цялото време това е единственото, което му харесва, негов занаят, негово призвание в живота, никой не може да го разбере, защото те не са в същото измерение. И не може да бъде спрян повече от Джейсън, Фреди Крюгър или Майкъл Мейърс.

Освен от Безразсъдния отмъстител. Който го разбира, понеже Той е отраснал с него и Той също има психическа сила, но за добро, не за лошо. Някога е бил момче, сега е мъж — висок, мускулест и мълчалив, досущ като Мръсния Хари и Джон Уейн, но с чувство за хумор. Тру Лайс 47 47 Истински лъжи. — Б.пр. среща Джеймс Бонд. Не си губи времето да прави нещо, ако не си струва. Жените го харесват като Джеймс Бонд, но Той няма време за тях, защото само Той знае на какво всъщност е способно Чудовището, затова само Той може да спре кървавата разходка, която инак е неизбежна.

Облечен е в черно, но инак е доброто момче. По-различен е и има въображение да твори. Екшъните накрая винаги са между него и Чудовището. Битка с първичното Зло. Само накрая ще разберем какво ще стане. В последната сцена. Чудовището умира от най-ужасната смърт. Може да бъде изгорено, може да бъде смляно от някаква месомелачка. Или киселина. Тъй или иначе, мъртво е.

А може и да не е.

Ако стане, винаги има продължение.

— Какво, по дяволите, е мислел да прави с това? — каза Майлоу. — Да си уреди среща с някой студиен пич? — Той пъхна няколко солени бисквитки в устата си. Не очакваше отговор.

Седяхме в един бар на Пасифик Авеню в южната част на Венис, недалеч от Марина. С гласа на Джими Бъфит, леещ се от касетофона, обгорели от слънцето лица и намазани с цинкова паста носове, спортни разговори, бисквитки. Поръчки предимно за наливна бира.

Беше четвъртък. Бях прекарал следобеда точно така, както го прекарвах всеки ден тази седмица. В Белфлауър със Сузи Галвес, като се опитвах да проникна в съзнанието й. Майлоу беше предложил услугите ми веднага след освобождението й. Мистър Галвес — градинар, който оформяше градинки и паркове, с грозен белег от лявото ухо чак до ключицата на рамото — го беше срязал, като бе изръмжал: „Ние сами се справяме с проблемите си!“

Три седмици по-късно мисис Галвес ми се обади по телефона. Хрисим, запъващ се глас с лек акцент. Извиняващ се, след като не бе нужно. Сузи все още се събуждала с викове след кошмарите, които сънувала. Преди два дни почнала да се подмокря в леглото и да смуче пръст, не го била правила от шестгодишна възраст.