Джонатан Келерман - Кървава разходка

Операторът каза:

— Много добре, Ардис! Заснех достатъчно фон. Тъй или иначе, да свършваме!

Жената с кестенявата коса отвори здравото си око. Видя Майлоу. Размърда уста около червената топка, сякаш се опитваше да я изплюе. Вече знаех коя беше тя. Съпругата на шерифа Хаас, Марвъл Хаас.

Пощата на масичката, навярно от един-два дни. Едната кола я нямаше, жената е тръгнала сама.

Тя яростно започна да се гърчи.

Младото момиче оставаше все така изцъклено.

Мъжът с камерата се обърна към Марвъл и разкри изцяло профила си. Дълбоки бръчки прорязваха страните край устата, която сякаш нямаше устни. Груба, загоряла кожа, малко по-тъмна от белия череп без коса. Глава, свикнала да носи перука. Малка, но агресивна брадичка. Нос като клюн, достатъчно остър, за да предизвика кръвотечение. Никаква мазнина по лицето, но отпуснати бузи и тънък врат. Ръцете — от лакътя до китките — покрити с вени. Големи длани. Мръсни нокти — Дерик Криминс бързо се превръщаше в баща си.

Баща му е бил навъсен, свадлив човек, но въпреки недостатъците си е бил обикновено човешко същество.

Пред мен стоеше чудовище.

Но ако го отвориш, вътре ще намериш най-обикновени вътрешности. Под свода на черепа му ще се поклаща сива пихтиеста маса, с нищо по-различна от тази в черепа на един светец.

Човекът винаги си е просто човек.

Марвъл Хаас отново затвори окото си. Изпод червената топка се опитваше да се промъкне някакво скимтене. Навън обаче излизаха само мъчителни, писукащи звуци. Майлоу се сви, готов да стреля, но Криминс все още беше твърде близо до кордата.

— Отвори очите си, мисис Хаас — каза Криминс. — Дай ми очите си, скъпа, хайде! Искам да уловя изражението им в момента, когато това стане.

Той провери лентата около ръката на Пийк. Така пригоди дулото на пистолета, че то да стои насочено точно срещу лявото слепоочие на мисис Хаас.

Тя изскимтя.

Криминс каза:

— Хайде, да го направим професионално! — Пристъпи към нея. По-далеч от кордата. — Някога ходех за риба — каза той, като подреждаше косите й и отвори дрехата й. Пъхна ръка под плата и започна да щипе и да мачка. — Я виж какво намерих тук. — Другата му ръка продължаваше да се намира върху кордата. — Някога, когато ходех за риба — продължи Криминс, — едно подръпване на кордата означаваше, че си хванал нещо. Този път значи съвсем друго.

Тя се извърна от него. Той отстъпи вляво, като фокусира камерата и продължи да снима.

По-далеч от кордата. Достатъчно далеч.

— Не мърдай, лайно! Дръпни ръката си! Дръпнияведнагаядръпни!

Дерик Криминс замръзна. Обърна се. Изразът на приличащото му на бухал лице беше странен: той изглеждаше едновременно изненадан и предаден.

После изблик на ярост:

— Това са частни снимки! Къде е разрешителното ви?

— Махни си ръката оттам, Криминс! Веднага я махни!

— О! — каза Криминс. — Говориш така, сякаш съм длъжен да те слушам, така ли, тъпако?

— Махни я, Криминс! За последен път…

— Добре де! — каза Криминс. — Печелиш! — Той сви рамене. Устата без устни се изкриви нагоре. — О, добре! — повтори той.

Протегна се към риболовната корда.

Майлоу стреля в усмивката.

Фордът се появи в един списък на търсени коли в Холивудския участък. Откраднат преди два месеца от една алея между Уестър и Булеварда на залеза. В задния му багажник имаше пет регистрационни табели, три фалшиви телефонни регистрации, две видеокамери, десетина касети, опаковки от сладкиши и метални кутии със сода. Пъхнати в резервната гума, намерихме барбитурати, торазин и метамфетамин.

Успяха да открият семейството на Хейди Оут в Юма, Аризона. Бащата бе неизвестен, майката — чиновничка в отдела за социални помощи, един брат, който работеше в противопожарната служба във Финикс. Хейди беше имала много добър успех в гимназията в Юма през първите три години там и беше играла водеща роля в тимовете по лека атлетика и баскетбол. След като попаднала в „лоша компания“ през последната година, оценките й рязко се понижили и тя напуснала училището, посещавала някакви курсове, намерила си работа в „Бъргърс Кинг“, после избягала. През следващите осем години майка й се срещала два пъти с нея — веднъж на Коледа преди пет години, а после по време на едноседмичното й посещение вкъщи миналата година, при което тя била придружавана от един приятел на име Гриф.

— Не ми беше приятен — казала мисис Оут на Майлоу. — Непрекъснато мъкнеше фотоапарат със себе си и не правеше нищо друго, освен да ни снима. Не носеше никакви други цветове, освен черно, като някой мъртвец.