Джонатан Келерман - Кървава разходка

Аз се присъединих. И двамата останахме известно време притиснати към автомобила.

Сечището можеше да се види отчасти. Сега светлината беше обилна и идваше от един прожектор, прикрепен на върлина. Оранжев кабел свързваше прожектора със сив акумулатор. Той беше насочен надолу, към основата на петметровите каменни стени, които ограждаха импровизираната снимачна площадка.

Около десетметрова сцена върху равната сива земя, оградена от високите канари. В ъглите й лежаха няколко каменни блока като разпръснати камъчета — там, където планината се беше пропукала.

Естествен амфитеатър. Дерик Криминс навярно го беше открил на младини, идвайки тук с брат си, за да постави бог знае каква пиеса.

В доброто старо време, когато бе рисувал декорите за своята мащеха и беше придобил вкус към постановките.

Тази нощ бе принуден да се задоволи с минималното. На сцената нямаше нищо друго, освен един прожектор, една кутия със снимачни принадлежности и няколко видеокасети, оставени встрани. И три бели сгъваеми стола от пластмаса.

Столът вляво бе отделен от другите и стоеше на около двадесет крачки от съседните два. На него седеше младо момиче с мургава кожа и открито лице, със здраво завързани с дебела връв ръце и крака, а черната му коса бе сплетена на множество плитчици. Единствената му дреха беше бебешкорозова кукленска пижама. На двете му бузи също имаше по едно изрисувано розово петно, а замръзналите устни бяха дебело очертани с червило. На стола го задържаше широк кожен колан, впит в кръста му, така че гръдният кош се издуваше напред. Не, това не беше обикновен колан, а усмирителна болнична лента, каквато използваха в „Старкуедър“.

Главата му висеше надясно. Пресни прорези пресичаха лицето и гърдите му, а струйка засъхнала кръв се виеше от носа към брадичката му. В устата му беше натъпкана блестяща червена гумена топка и го превръщаше в подобие на карикатура на безкрайно удивление, от което на човек му се повдигаше. Очите му отказваха да се присъединят към това удивление: те бяха широко отворени, неподвижни, изпълнени с безумен ужас.

Гледаха втренчено право напред. Отказваха да погледнат към онова, което ставаше вляво.

На средния стол седеше друга завързана жена: по-стара, на средна възраст, с бледозелена домашна дреха, раздрана до пъпа. Това очевидно се бе случило съвсем наскоро и от раздрания плат стърчаха конци, а под него се виждаше бельото, отпусната бледа плът и сините вени. Кестенява коса. Същият вид драскотини и прорези като на момичето. Едното око бе тъмночервено и здраво затворено. В устата — същата червена топка.

Другото око не беше пострадало, но също беше затворено.

Притиснатият към лявото й слепоочие пистолет беше малък, с квадратна хромирана дръжка.

На стола до нея седеше Ардис Пийк, стиснал оръжието. От мястото си ние можехме да видим само половината от тялото му. Дълги бели пръсти около спусъка. Носеше униформеното си облекло от „Старкуедър“. Бели маратонки, които изглеждаха съвсем новички. Големи маратонки. За огромни крака.

Измъчваше жената с кестенявите коси, но с нищо не показваше, че това му доставя удоволствие. Очите му също бяха затворени.

Отвъд удоволствието в света на бляновете?

Пийк не помръдваше и мъжът, който държеше видеокамерата, го сръчка. Пийк отвори очите си, завъртя ги и облиза устни. Операторът застана точно пред него, заснемайки всяко негово движение. Брррр. Пийк отново клюмна. Мъжът отпусна камерата край тялото си. Обективът й се насочи нагоре, лъчът прехвърли канарите на амфитеатъра и хвърли напомнящото око на светлинно петно върху склона на планината. Мъжът се отмести и петното изчезна.

Майлоу стисна челюсти. Той се премести, за да може да вижда по-добре. Аз го последвах.

На импровизираната сцена нямаше друг човек. Операторът продължаваше да стои с гръб към нас.

Висок, с тесни рамене и малка, бяла, кръгла, обръсната глава, която блестеше от пот. Черна копринена риза с навити до лакътя ръкави, черни джинси, покрити с прах, високи черни обувки с дебели гумени подметки. Нещо като етикет минаваше диагонално през десния заден джоб на джинсите. От левия се подаваше ръкохватката на друг автоматичен пистолет.

Майлоу и аз се преместихме още малко напред. Замръзнахме, когато едно камъче изхрущя под краката ни. Мъжът с камерата не реагира. Беше прекалено зает — мърмореше нечленоразделно, ругаеше и ръчкаше Пийк.

Манипулираше Пийк.

Караше го да седи изправен. Щипеше лицето му, опитвайки се да предизвика някакво изражение. Нагласяше пистолета в ръката на Пийк.