Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Берия не се поколеба. Шмугна се зад жената и хукна към изхода.

След като се увери, че Берия е в безопасност, Телегина зае класическата поза за стрелба. Спокойно, сякаш беше на стрелкови полигон, тя застреля останалите членове на групата под прикритие. След това се обърна с лице към Киров, който не можеше да повярва на очите си.

За част от секундата Смит осъзна, че предателството на Телегина е заварило генерала неподготвен. Без да се замисля, той се хвърли към руснака и в същия миг чу изстрел. Киров извика и двамата със Смит паднаха.

Смит скочи на крака и бързо стреля. Куршумите се забиха в Телегина, тя изкрещя и се блъсна в една колона. За миг остана така, с глава, увиснала на една страна. После пистолетът й падна на пода, коленете й поддадоха и Телегина се плъзна надолу, безжизнена като счупена кукла.

Смит се обърна към Киров, който стоеше подпрян на една врата. С рязко движение разкопча куртката му, свали единия ръкав и огледа окървавената плът на мястото над лакътя, където се бе забил куршумът на Телегина.

Киров стисна зъби.

— Куршумът е излязъл от другата страна. Ще оживея. Вървете при Ярдени.

— Телегина…

— Да върви по дяволите! Надявам се само, че не сте добър стрелец. Имам много въпроси към нея.

Смит се шмугна през развълнуваната тълпа и заобиколи телата на убитите агенти. Когато стигна до Телегина, веднага му стана ясно, че тя повече няма да отговаря на никакви въпроси. Бързо се обърна към Ярдени и видя, че и с него беше същото.

Гарата се изпълни с милиция. Киров вече стоеше на крака, макар и несигурно. Болеше го, но имаше достатъчно сили да издава заповеди. За броени минути пътниците бяха изведени от чакалнята.

Киров избута един лекар, отиде при Смит и се надвеси до двата трупа.

— Пяна около устата…?

— Отровен е.

Генерал-майорът се вгледа в изцъклените очи на Лара Телегина, протегна се и затвори клепачите й.

— Защо? Защо е работила с него?

Смит поклати глава.

— С Ярдени ли?

— Вероятно и с него. Но имах предвид Иван Берия.

Тогава Смит си припомни мъжа с черното палто, от когото вече нямаше и следа.

— Кой е той?

Лекарят сложи Киров да седне и се зае с раната му. Генералът изтръпна от болка.

— Иван Берия. Сръбски наемен убиец. Има дълга и кървава кариера на Балканите — той се поколеба. — Освен това беше любимец на КГБ. Напоследък от услугите му се ползваха мафията и някои заинтересувани западни бизнесмени.

Смит долови странна нотка в тона на Киров.

— Чувствате се лично засегнат, нали?

— Двама от най-добрите ми агенти, внедрени в мафията, бяха убити по особено жесток начин — отговори Киров. — Навсякъде открихме отпечатъци на Берия. Ще го обявя за издирване…

— Не, не го пипайте! — изкрещя Смит, когато лекарят протегна ръка към тялото на Ярдени.

Той пристъпи към трупа и внимателно опипа джобовете на анорака.

— Документи за пътуване — каза, като извади паспорта и самолетните билети на Ярдени.

Пръстите му продължиха да шарят из анорака. Изведнъж докоснаха нещо леденостудено.

— Дайте ми ръкавици! — извика на лекаря.

След няколко секунди Смит внимателно извади лъскавия метален контейнер и грижливо го остави на пода.

— Трябва ми лед!

Киров се приближи, за да го разгледа по-добре.

— Непокътнат е, слава Богу!

— Можете ли да разпознаете дизайна на контейнера?

— Стандартен контейнер на „Биоапарат“ за транспортиране на ампули от сейфа до лабораториите.

Киров каза няколко думи в микрофона си, след това погледна Смит.

— Отделът за биологическа защита ще пристигне след няколко минути.

Докато генерал-майорът издаваше заповеди за затваряне на гарата, Смит постави контейнера в кофа с лед, която лекарят бе успял да намери. Азотът в термалния слой поддържаше температурата в контейнера с няколко градуса по-висока от точката на замръзване, като запазваше вируса неактивен. Но Смит нямаше представа за колко време може да стигне азотът. Слагането на контейнера в лед осигуряваше известна безопасност до пристигането на отряда за биологична защита.

Изведнъж Смит забеляза колко е тихо на гарата. Огледа се и видя, че милицията се е изтеглила, като е отвела със себе си последните пътници и работници от гарата. Бяха останали само той, Киров и мъртвите тела.

— Участвали ли сте в сражение, доктор Смит? — попита Киров.

— Наричайте ме Джон. Да, участвал съм.

— Тогава познавате тази тишина… след стрелбата и крясъците. Само оцелелите могат да разберат какво са изгубили — той направи пауза. — Само оцелелият може да благодари на човека, спасил живота му.