Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Той се обърна към Киров.

— Пътниците са малко. Тези трябва да идват от последните вагони. Онези, които са пътували в първите, са вече в гарата!

Иван Берия стоеше пред будка за вестници, която току-що бе отворила. Остави няколко копейки в чинийката и взе един вестник. Облегна се на една от колоните и зае позиция, така че да наблюдава входа към мъжката тоалетна.

Като се вземеха предвид ръстът и теглото на Ярдени, а също така дозата бавно действаща отрова, която се съдържаше в брендито, Берия сметна, че едрият охранител няма да излезе жив от тоалетната.

Очакваше всеки момент някой да изтича навън и да изкрещи, че вътре има мъж, на когото му е прилошало.

Но нищо подобно: Ярдени излезе от тоалетната с доволно изражение и като последния селяндур опипа ципа на панталоните си, за да провери дали го е затворил.

Берия пъхна ръка в джоба на палтото си и стисна своя деветмилиметров „Таурус“, когато вниманието му бе привлечено от мъж, облечен в престилка на чистач, който изсипваше едно кошче за боклук в количката си. Проблемът беше, че в мига, в който забеляза Ярдени, забрави изцяло за боклука.

„Щом има един, има и повече.“

Берия се завъртя около колоната, за да се скрие от погледа на Ярдени, и бързо огледа гарата. След няколко секунди забеляза още двама, които сякаш не бяха на мястото си: един товарач, който влачеше каси с хляб, и друг, който се преструваше на електротехник.

Берия доста се интересуваше от Федералната служба за сигурност. Не се съмняваше, че интересът е взаимен. Но не можеше да повярва, че са дошли тук за него. Явно обектът на вниманието им беше Ярдени.

Берия си припомни какво му беше казал Ярдени за безпроблемното си измъкване от „Биоапарат“. Той изруга. Охранителят щеше да плати скъпо за лъжата си.

Берия го видя да си проправя път между пейките към будките за вестници. Тримата преоблечени агенти го последваха като оформиха триъгълник зад него. Единият говореше по микрофон, закачен на китката му.

Тогава Берия забеляза висок мъж да влиза през вратата откъм коловозите. Не беше руснак, но онзи, който го следваше, със сигурност беше. Лицето на генерал-майор Киров бе оставило неизличима следа в паметта на Берия.

Той видя, че гарата става по-оживена. Добре. Имаше нужда от максимално прикритие. Берия се показа иззад колоната и остана достатъчно дълго, за да може Ярдени да го забележи с периферното си зрение. Берия не вярваше, че преследвачите на лейтенанта са разбрали какво го е накарало да тръгне в тази посока, но със сигурност щяха да го последват.

Изчака няколко секунди, после отново надникна иззад колоната. Ярдени беше на по-малко от петнадесет крачки от него. Той сложи ръка на пистолета, готов да го измъкне, когато най-неочаквано Ярдени спря, олюля се и се строполи на земята. Преследвачите моментално го наобиколиха.

— Помогнете ми…

Ярдени нямаше представа какво става с него. Първо усети парене в гърдите, сякаш вътре бушуваше пожар; сега му се струваше, че е попаднал между челюстите на гигантско менгеме, което безжалостно изстискваше живота му.

Когато се сгромоляса на студения мраморен под, зрението му започна да се замъглява. Но все пак успя да различи чертите на човека, който го беше докарал до тук. Той инстинктивно протегна ръце към него.

— Помогни ми…

Берия не се поколеба. Като надяна на лицето си маска на загриженост, той тръгна право към падналия мъж и агентите под прикритие.

— Кой сте вие? — попита един от тях. — Познавате ли този човек?

— Запознахме се във влака — отвърна Берия. — Може би ме е запомнил. Божичко, погледнете го! Той е в делириум!

Под въздействие на отровата от устата на Ярдени бликна пяна и погълна думите му. Берия се приближи до него и коленичи.

— Ще трябва да дойдете с… — започна един от агентите.

Но не довърши. Първият изстрел на Берия разкъса гръкляна му. Вторият прониза другия агент в слепоочието. След миг и последният падна, пронизан в сърцето.

— Застреляйте го!

Оглушителният глас стресна Берия. Той се изправи и забеляза, че всички пътници лежат по пода или търсят прикритие под пейките. На вратата стоеше Киров, сочеше към него и крещеше на млада жена, застанала откъм страната, в която на Берия му беше неудобно да стреля.

— Лара, застреляй го!

Берия се извърна и видя Лара Телегина, която беше насочила пистолет към него. С периферното си зрение забеляза още трима души, които тичаха към тях.

— Бягай! — тихо произнесе тя.