Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Екипите на наблюдателите нито веднъж не откриха доказателства за това, че в блок 103 се провеждат други изследвания освен одобрените от тях. В докладите си те хвалеха руските учени за опитите им да открият дали във вируса на едрата шарка се съдържа ключ към други болести, от които човечеството продължава да страда. Накрая оглеждаха модерните системи за сигурност, които се основаваха предимно на електронно и видеонаблюдение и по този начин свеждаха до минимум намесата на човешкия фактор, екипите гарантираха надеждността на блок 103. В края на краищата никога не откриваха липса на повече от грам вариола.

Руският президент Потренко позвъни по телефона в тренировъчния лагер на Специалните части край Владимир в 1:03 през нощта. Шест минути по-късно един от дежурните офицери почука на вратата на къщичката, където беше настанен полковник Василий Кравченко. В един и половина полковникът вече седеше в кабинета си и слушаше подробните инструкции на Потренко за поставянето на „Биоапарат“ под карантина, която да откъсне комплекса от външния свят.

Кравченко — нисък и набит мъж — беше ветеран от войните в Афганистан, Чечения и други места, където го бяха изпращали като командир на Специалните части. След раняване по време на акция той беше освободен от активна военна служба и изпратен във Владимир да следи подготовката на новите наборници. Обаждането на Потренко дойде тъкмо навреме: полковникът разполагаше с двеста войници, които наскоро бяха завършили полевата си подготовка. С тяхна помощ той можеше да затвори целия Владимир, да не говорим за комплекса „Биоапарат“.

Кравченко бързо и ясно отговори на въпросите на Потренко, като го увери, че до един час хората му ще заемат позиции, без никой в комплекса или в града да разбере.

— Господин президент — каза той, — какво да предприема, в случай че някой се опита да излезе от „Биоапарат“ след поставянето му под карантина?

— Можете да отправите едно предупреждение, полковник. Само едно. Ако окаже съпротива или се опита да избяга, имате разрешението ми да използвате оръжие. Няма да ви припомням защо.

— Няма нужда, господин президент.

Кравченко беше отлично запознат с естеството на страшните проби, които се пазеха под строга секретност в „Биоапарат“. Освен това бе виждал с очите си последиците от използване на химическо оръжие в Афганистан и това се бе запечатало завинаги в паметта му.

— Ще изпълня заповедта ви, като следвам строго инструкциите, господин президент.

— А аз очаквам да ми съобщите, когато войниците заемат позиции, полковник.

Докато Кравченко и Потренко привършваха телефонния си разговор, лейтенант Григорий Ярдени от Отдела за сигурност на „Биоапарат“ (ОСБ) седеше в кабинета си в блок 103. Взираше се в редицата телевизионни екрани на охранителната система, когато мобилният телефон в джоба му иззвъня.

Гласът беше изменен от синтезатор и звучеше като сподавен шепот.

— Направете го веднага. И се пригответе да пуснете в ход втория вариант. Разбрахте ли?

Ярдени с мъка успя да произнесе:

— Втория вариант.

Остана за миг неподвижен, зашеметен от чутото преди малко. Толкова нощи си беше представял този разговор, че сега, след като го бе провел, му се струваше нереален.

„Цял живот си чакал този шанс. Възползвай се!“

В зони едно и две имаше шейсет камери, свързани с видеомагнетофони. Техниката се пазеше в огнеупорен шкаф, снабден с часовников механизъм. Шкафът се отваряше само в края на смяната, единствено от началниците на Ярдени. Освен това видеомагнетофоните бяха защитени срещу отваряне. Ярдени отдавна си бе дал сметка, че няма много варианти за извършването на кражбата.

Лейтенантът беше едър млад мъж, висок над шест фута, с къдрава руса коса и правилни черти. Беше любимец на публиката в кабарето „Литъл бой блу“, мъжки стриптийз-клуб във Владимир. Всеки вторник и четвъртък Ярдени и още няколко офицери от ОСБ намазваха мускулестите си тела с бебешко масло и танцуваха пред тълпа крещящи жени. За няколко часа печелеха повече, отколкото за цял месец работа на държавната си служба.

Но Ярдени винаги бе мечтал за повече. Той беше фанатичен поклонник на екшън-филмите. Личният му герой бе Арнолд Шварценегер, макар че напоследък остаряваше. Лейтенантът не виждаше причина човек с неговата външност и физика да не измести Шварценегер от занаята. Беше чувал, че Холивуд е Меката на силните и красивите млади хора с амбиции.