Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— А ти откъде знаеш за нея?

Грималди се усмихна.

— Спя със сестра им, а тя чистеше къщата на братята си. Знаеше всичко, което става между стените й. Освен това е огън-жена, а и обича да клюкарства.

— Мислиш ли, че можеш да използваш чара си, за да научиш нещо повече?

Сицилианецът се усмихна още по-широко.

— Няма да е лесно, но щом е за приятел… Мария — така се казва — сигурно още не е чула новината. Аз ще й я кажа, после тя ще поплаче на рамото ми. Нищо не развързва езика повече от скръбта.

Хауъл му съобщи името на пансиона, където беше отседнал.

— Ще ти се обадя по-късно вечерта — каза Грималди. — Чакай ме на обичайното място.

Докато гледаше как приятелят му си проправя път между масите към вратата, Хауъл забеляза двама мъже, седнали на една от по-малките маси до бара. Бяха облечени като местните хора, но телосложението и късо подстриганите им коси издаваха, че са войници.

Хауъл познаваше голямата американска база край Палермо. Докато работеше за Специалните служби на ВВС, няколко пъти му се бе налагало да я използва като тренировъчен лагер за подготовка на съвместни операции с американските „Тюлени“. От съображения за сигурност по-голямата част от персонала живееше близо до базата. Когато излизаха из града, обикновено се движеха на групи от по шест и повече души и посещаваха само най-оживените клубове и ресторанти. Нямаше причина тези здравеняци да седят тук, освен ако…

С-12.

Експлозивите, използвани в убийството на братята Рока, бяха разработени от американци. Намираха се под строг контрол. Но със сигурност ги имаше в една от най-големите бази на Съединените щати в Южна Европа.

Дали шефът на братята Рока — може би същият, който ги бе наел да убият Данко, не беше поставил взрива и в тяхната гондола?

Хауъл стана от масата и хвърли последен поглед към двамата американци.

„А дали това е било военна операция от самото начало?“

Точно преди полунощ сънливият портиер на пансиона почука на вратата на Питър Хауъл, за да му съобщи, че го търсят по телефона. С изненада забеляза, че гостът е облечен и готов за излизане.

Хауъл проведе кратък разговор по телефона, даде бакшиш на портиера и се изгуби в нощта. Луната светеше високо в небето и къпеше в блясък затворените дюкяни на пазара Викура. Хауъл прекоси пустия площад в посока към Пиаца Белини, после тръгна по Виа Виторио Емануеле, главната артерия на града. На Корсо Калатофини зави надясно. Сега от крайната му цел го деляха само стотина ярда.

Над Виа Пиндемонте се извисява Конвенто деи Капучини — катакомбите на монасите капуцини. Манастирът е поразителен паметник на средновековната архитектура, но най-интересната му част лежи под земята. В катакомбите, които го ограждат, са погребани около осем хиляди тела както на миряни, така и на религиозни лица. Съхранени чрез различни химически процедури, те са положени в ниши по цялото протежение на коридорите и са облечени в дрехите, които още приживе сами са приготвили за смъртта си. Онези тела, които не бяха подредени в редица покрай студените влажни варовикови стени, почиват в стъклени ковчези, наредени един върху друг от пода до тавана.

Макар че през деня са отворени за туристи, катакомбите от векове са любимо място за укриване на контрабандистите. Те имат десетки входове и изходи и Питър Хауъл, който грижливо бе изучил разположението на катакомбите, ги познаваше всичките.

Когато наближи портите, разположени срещу подобния на парк главен вход на манастира, той дочу приглушено изсвирване. Престори се, че не забелязва как Грималди се измъква от сенките, чак докато контрабандистът не доближи на няколко крачки. На лунната светлина в черните очи на Грималди танцуваха отблясъци.

— Какво откри? — запита Хауъл.

— Нещо, за което си струва човек да стане посред нощ от леглото — отговори контрабандистът. — Името на човека, наел братя Рока. Уплашен е. Мисли, че той е следващият. Иска пари, за да напусне острова и да се скрие на континента.

Хауъл кимна.

— Парите не са проблем. Къде е той?

Грималди направи знак на англичанина да го последва. Заобиколиха оградата от ковано желязо, като се придвижваха в сенките на високите манастирски стени. Контрабандистът забави крачка и приклекна пред малка врата, изрязана в оградата. Пръстите му сръчно заработиха по ключалката, когато Хауъл забеляза, че има нещо нередно.

Вратата вече беше отключена.

Хауъл запристъпя безшумно, като привидение. Веднага щом Грималди бутна вратата, той стовари юмрук върху главата му. Ударът имаше за цел да го зашемети, не да го убие. Грималди изпусна дълбока въздишка и падна в безсъзнание.