Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Понякога Смит протестираше срещу ограниченията, които Клайн му налагаше в качеството му на променливо число. Например нямаше право да издава на Хауъл каквато и да било информация, свързана с Приют едно — нито че такава група съществува, нито че самият той членува в нея. Не се съмняваше, че Питър има известни подозрения. Но тъй като беше професионалист, Хауъл предпочиташе да ги запази за себе си.

— Това може да се окаже нещо голямо, Питър — тихо каза Смит. — Налага ми се да се върна в Щатите, но трябва да науча нещо и за двамата убийци — кои са и, което е по-важно, за кого са работили.

Хауъл го погледна замислен.

— Както ти казах, дори и най-беглият намек за „Биоапарат“ е в състояние да ме държи буден няколко нощи подред. Имам приятели във Венеция. Ще видя какво мога да науча — той направи пауза. — Твоят приятел Данко имаше ли семейство?

Смит си припомни снимката на красива тъмнокоса жена с дете, която Данко му бе показал веднъж.

— Да, имаше.

— Тогава направи каквото трябва. Аз знам как да те намеря, ако е необходимо. И — за всеки случай — ето ти адреса на мястото край Вашингтон, където отсядам понякога. Снабдено е с всички възможни средства за сигурност. Човек никога не знае кога ще му се наложи да остане на спокойствие.

В новия тренировъчен лагер на НАСА в покрайнините на Хюстън покрай останалото имаше и четири огромни хангара, всеки с размери на футболно игрище. Въздушната полиция патрулираше по външния периметър; вътре оградата „Циклон“, двигателните сензори и камерите допълваха мерките за сигурност.

В сградата, обозначена с кода G-3, стоеше модел на последното поколение космически совалки в естествена величина. Построена като типичен летателен симулатор, използван за тренировки на летците, тя даваше възможност на екипажа на совалката да придобие опит от първа ръка, който беше необходим при полетите в Космоса.

Мегън Олсън се намираше в дългия тунел, който водеше от средната палуба на совалката към задната част на помещението за полезен товар. Облечена в широки сини панталони и памучна риза, тя се носеше в частично безтегловната среда с лекотата на перце.

В слушалките й отекна глас:

— Изглежда, страшно се забавляваш.

Мегън се улови за една от гумените ръкохватки, които стърчаха от стената на тунела, и се завъртя с лице към камерата, която записваше движенията й. Червената й коса, вързана на конска опашка, се озова пред очите й и тя я отметна настрана.

— Това е любимата ми част от цялата тренировка — каза през смях. — Прилича на гмуркане с водолазен костюм, само рибите ги няма.

Мегън доплува до един монитор, на който видя лицето на д-р Дилън Рийд, ръководител на биомедицинската изследователска програма на НАСА.

— Вратите на лабораторията ще се отворят след десет секунди — предупреди я той.

— Тръгвам.

Мегън се придвижи надолу под ъгъл четиридесет и пет градуса към кръгъл люк. Щом докосна лоста, чу изсвистяване на компресиран въздух, който освободи закопчалките на цилиндъра. Бутна вратата и тя плавно се отвори.

— Вътре съм.

Мегън се намести върху специалния линиран под и усети как подметките й засмукват велкроматериала. Сега стоеше стабилно на краката си. Затвори вратата, след това набра кода на клавиатурата от букви и цифри. Вратата отново се залости.

Тя се обърна и застана с лице към космическата лаборатория, разделена на десетина модула. Всеки с размерите на килер, проектиран да обслужва различни функции или експерименти. Мегън предпазливо мина по централния коридор, който беше с ширината на раменете й, задмина Съоръжението критична точка и КФЕ (Космически физиологичен експеримент) и стигна до своя модул — Биоизпитания.

Подобно на останалите модули, Биоизпитания беше построен от титан и приличаше на тръба от климатик, четири фута широк, седем фута висок. Плотът беше дълъг два фута и наклонен под ъгъл тридесет градуса към потребителя. Необходимостта налагаше такъв дизайн, тъй като цялата лаборатория се помещаваше в голям цилиндър.

— Днес имаме китайско меню — пошегува се Рийд. — Избери едно от колонка А и едно от колонка В.

Мегън се закрепи пред Биоизпитания и натисна бутона за включване. Пръв забръмча най-горният модул, фризерът. След това в посока от горе на долу се включиха охладителят, инкубатор А, жабката и инкубатор В. Тя провери захранването и контролното табло, после и двигателя, който се намираше на нивото на коленете й. Биоизпитания, или Бърни, както бяха кръстили съоръжението, функционираше безупречно.