Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Ричардсън отблъсна ръката му.

— Аз не работя така, Тони. Изгубих един хлапак, както ти го наричаш, в Палермо. Той имаше име: Травис Никълс. И ако случайно си забравил, Смит вече е по петите ни — обади ми се във Форт Белвоар на линия, която според теб беше секретна!

— Номерът беше секретен! — изкрещя Прайс в отговор. — Твоят човек им го е казал.

Ричардсън поклати глава.

— За човек, който се занимава с такива мръсни неща, не можеш да искаш ръцете ти да останат чисти, нали? Предпочиташ да издаваш заповеди и да пращаш други хора на смърт, а после да се осведомяваш за резултатите по телевизията, сякаш всичко това е само игра — Ричардсън се приближи към него. — Аз не играя игрички, Тони. Правя го, защото вярвам, че е необходимо. Правя го за страната си. А ти в какво вярваш?

— В същото — отвърна Прайс.

Ричардсън изсумтя.

— Само че вече си се разбрал с „Бауер-Зермат“, нали? Веднага щом пуснем някъде по света нашия вирус, всички ще започнат да търсят лекарство. Тогава „Бауер-Зермат“ най-небрежно ще пусне слуха, че провежда изследвания върху евентуална ваксина и акциите й ще скочат до небето. Любопитен съм, Тони: каква част от акциите ти е дал Бауер?

— Един милион — спокойно отговори Прайс. — И не ми ги е дал, Франк. Аз сам си ги спечелих. Не забравяй, че аз бях този, който намери Берия, който ти пазеше гърба и се грижеше никой да не надуши какво става на Хавай. Така че не се опитвай да ми натриваш носа с тези псевдогероични излияния!

Той погледна нещата, които Дрейк бе извадил от раницата.

— А сега да съберем всичко това…

Думите му заглъхнаха.

— Какво има? — попита Ричардсън.

Прайс взе миниатюрния касетофон, огледа кутията отвън и отвори капака.

— Кажи ми, че не е вярно — промърмори той.

— Какво? — настоятелно попита Ричардсън. — Смит го е взел със себе си, като се е надявал да запише самопризнания.

— Може би…

Прайс извади касетата и издърпа едното от двете щифтчета, които я придържаха на мястото й. Прозрението го осени изведнъж.

— А може би не! — лицето му почервеня от гняв. — Знаех си, че съм виждал това нещо и преди! Погледни, Франк.

В дъното на отворилата се дупчица Ричардсън видя миниатюрен предавател.

— Последното чудо на охранителната техника! — изсъска Прайс. — Момчето ти е било измамено! Смит е знаел, че ако нещо се случи и го убият, убиецът му ще вземе раницата. Някой е подслушал всяка наша дума!

— Сержант! — изрева Ричардсън.

Дрейк изскочи от банята с пистолет в ръка. Ричардсън направи няколко крачки към него и му показа разглобения касетофон.

— Кажи ми отново, Смит мъртъв ли е?

Дрейк моментално разпозна предавателя.

— Сър, нямах представа…

— Мъртъв ли е?

— Да, сър!

— Това означава само, че не може да ни каже къде е приемникът — каза Прайс и погледна към Ричардсън. — Вярващ ли си, Франк? Защото молитвата може да се окаже единственото, което ни е останало!

Вратата на бунгалото се отвори, Ричардсън, Прайс и Дрейк излязоха навън. С бърза крачка се запътиха към колите си.

На петдесет крачки от тях Джон Смит ги наблюдаваше през прозореца на автомобила си.

— Ричардсън, Прайс и Дрейк — каза той по телефона.

— Знам — отговори Клайн. — Познах гласовете им — с изключение на този на Дрейк. Президентът също ги разпозна.

Смит хвърли поглед към уреда за препредаване, поставен отстрани до предната седалка. С негова помощ думите на заговорниците бяха стигнали до Кемп Дейвид.

— Ще потегля след тях, сър.

— Не, Джон. Огледай се.

Смит видя два черни джипа, които заемаха позиция на пътя пред главния вход на паркинга. Други два препречваха изхода от другата страна.

— Кои са те, сър?

— Няма значение. Ще се справят с Ричардсън и Прайс. Стой тихо и кротко, докато всичко свърши, а после бързо се омитай. Очаквам те рано сутринта в Белия дом.

— Сър…

В този миг прозорецът експлодира — един куршум счупи стъклото. Когато още два куршума влетяха в колата, Смит се хвърли по очи на седалката.

— Нали каза, че е мъртъв! — изкрещя Прайс.

— Ще бъде — мрачно каза Ричардсън. — Влизай в колата. Сержант, този път се погрижи да стане както трябва!

Дрейк не си направи труда да погледне назад. Забеляза колата още на излизане от бунгалото. Автомобилът на Смит стоеше в сянката на няколко дъмпстера — умен ход. Но лекарят беше забравил за луната. Студена и ярка, тя осветяваше вътрешността на колата и ясно очертаваше силуета му. Дрейк произведе първия изстрел, преди още Смит да го е забелязал. Сега сержантът вървеше напред, за да се увери, че изстрелът е бил точен.