Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Генералите Битрих и Инзаги кимнаха одобрително.

В изброените примери не бяха споменати англичаните и това не беше случайно. Всеизвестен факт беше, че британските части досега са участвали в съвместни военни операции единствено с американците.

Сър Арнолд, който се интересуваше не само от военно дело, но и от политика, се подсмихна леко.

— Господа, така ли си представяте бъдещата паневропейска армия? Различни по националност части, взети оттук и оттам и прикрепени една към друга с бели конци? Смятате ли, че нещата действително са толкова прости?

— Не, разбира се — отговори Ла Порт. — Структурата на една такава обединена армия ще трябва да се обмисли внимателно. Вероятно ще бъдат обсъдени няколко варианта, за да се избере най-удачният. Важното е от страна на отделните държави да има пълно съпричастие…

— И желание за интеграция — добави Ото Битрих. — Бъдещата общоевропейска армия трябва да бъде единна и централизирана. А командването й да се осъществява на ротационен принцип и да се съобразява не с интересите на една или друга държава, а с целите на Европейския съюз. Съответно контрол върху тази обединена армия ще оказва Общоевропейският парламент, в който всички държави имат свои представители. Тоест контролът ще бъде мажоритарен. Така в най-общи линии виждам нещата аз. Всичко друго би било някакъв хибрид, половинчата работа…

Генерал Гонсалес обаче поклати глава със съмнение.

— Генерал Битрих, струва ми се, че тук нещата опират до нещо много повече от обединена армия. Това, за което говорите, може да се осъществи само в една обединена Европа, а обединена Европа и Европейски съюз за съжаление не са равнозначни понятия.

— Защо, господа? От интегрирането на европейската армия до създаването на обединена Европа има само една крачка — жлъчно подхвърли англичанинът.

Битрих и Ла Порт оставиха тази забележка без коментар, но в тона на немския генерал се долавяше раздразнение:

— Генерал Мур, не съм политик и говорех за чисто военните ни интереси. Ще се съгласите, че географски и икономически Европа представлява отделна от Америка общност и като такава има свои интереси, които често се разминават с интересите на американците. Затова пък ние, страните от Европейския съюз, в името на нормалното ни съвместно съжителство сме приели редица общовалидни норми — от единната европейска валута до ограниченията върху лова на мигриращи птици. И вярвам, че създаването на обединена Европа е само въпрос на време. Ако ще и след хиляда години, това неизбежно ще се случи. Не вярвам обаче, че създаването на общоевропейска армия ще ускори по някакъв начин този процес.

— Е, становището на Великобритания по въпроса за обединената армия е недвусмислено — неочаквано рязко каза англичанинът. — Не желаем пълно интегриране. Не желаем централизирано управление. Не ни трябва европейски чадър. Склонни сме наши военни части да се включат в Силите за бързо реагиране, но държим те да си останат контролирани от нас и участието им в една или друга мисия да бъде съгласувано със становището на британското правителство. — Сър Арнолд си пое дъх и продължи: — А колкото до вашите утопии, знаете ли с колко финансови средства е свързано „отделянето“ ни от Съединените щати? Откъде според вас ще дойдат тези средства? Средствата за товарни кораби и военни самолети, за комуникационни системи и лазерни устройства, за електронна защита и военно планиране? За една модернизирана и високотехнологична командна структура? Питам ви, защото например ние, британците, не можем да отделим тези средства. Не сме съгласни да платим толкова висока цена за своята „необвързаност“, а и, честно казано, не виждаме сериозна причина да го правим.

— Парите ще се намерят, сър Арнолд — убедено заяви генерал Ла Порт. — Можете да бъдете сигурен в това. Но първо политиците трябва да осъзнаят колко належащо е да се предприеме подобна стъпка. И да спрат да си затварят очите пред факта, че бъдещето на Европа е заложено на карта.

Сър Арнолд се навъси.

— Да не би да ни виждаш във война със Съединените щати?

В стаята изведнъж се възцари мълчание.

Ла Порт крачеше напред-назад, леко привел исполинското си тяло, а на челото му се беше врязала бръчка.

— А нима и сега не сме във война с тях? Не говоря за война с оръжие, разбира се, но за война във всяко друго отношение. А колкото до военен конфликт, прекалено сме зависими от американците, за да го допуснем. Не разполагаме с техните компютърни програми, нито с техния хардуер, нито със свръхмодерните им оръжия. Без помощта на Вашингтон не сме в състояние нито да поддържаме армията си, нито да я контролираме и да координираме действията си. — Той изведнъж се закова на място и се вгледа настойчиво във всяко от лицата пред себе си. — Осъзнавате ли какви рискове крие това? Представете си например, че в Русия или в Китай възникне извънредна ситуация, а точно в този момент нашите американски съюзници не са в състояние да реагират, защото си имат друг проблем. Представете си, че прословутите им компютърни системи, на които толкова разчитаме, изведнъж блокират и се окажат извън контрол. Какво тогава? Давате ли си сметка, че сме като скачени съдове и ако при американците възникне някакъв проблем, на нас също лошо ни се пише?