Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Очевидно въздействието на поредната доза „Мидерал“ върху него ставаше все по-слабо и Марти се изпълваше с енергия и с непоколебимо желание за действие. В такива моменти се чувстваше готов да премести планини. А сега ставаше въпрос за най-добрия му приятел — за Джон, за когото бе готов да мине през огън и вода.

Питър сложи ръка на рамото му.

— Успокой се, братле. Мисли трезво. В момента си позволил на въображението си да се развихри…

— Кой, аз ли не разсъждавам трезво?! — наежи се Марти. — Или вие, англичаните, наричате „развихрено въображение“ всичко, чиято логика не можете да съзрете?! Гордеете се, че сте стъпили здраво на земята, а не виждате колко сте ограничени…

— Добре, добре, не се горещи — сухо каза Питър. — Да допуснем, че Джон може да е жив. От думите на Ранди става ясно, че той, в най-добрия случай, е пленник. Или е ранен, преследван и се крие. Въпросът е — как да разберем къде е? Щом връзката със сателитите е прекъсната, не можем да разчитаме и на електронните средства за комуникация.

Марти отвори уста, за да възрази, но идеите все още не бяха започнали да се раждат в укротения му от лекарството мозък и той замлъкна объркан, ядосан на собствената си безпомощност.

— Ако приемем, че Джон действително е успял да избяга — намеси се Ранди, — особено ако и Шамборд е с него, „Щитът с полумесеца“ е по петите им. Мавритания вероятно е изпратил своя главорез Абу Ауда да се погрижи… И ако случайно още са живи, би трябвало да са някъде в Алжир…

— Но ако се съди по това, което се е случило с американските разузнавателни сателити, по-вероятно е Шамборд да е в ръцете им — забеляза Питър. — Както и Джон, ако въобще е жив. А в такъв случай нямаме и най-малка представа къде биха могли да бъдат…

По-притеснен от всякога, Фред Клайн се въртеше неспокойно на дървената пейка, пренесена от ранчото в Таос в президентския апартамент. Той местеше разсеяно поглед по рафтовете с книги, като се опитваше да подреди в главата си онова, което трябваше да обсъди с президента. Изпитваше остра нужда да запали лулата си. Кракът му нервно се поклащаше.

Когато президентът най-после се появи, той веднага забеляза състоянието на Фред, но го отдаде на болката от загубата.

— Съжалявам за полковник Смит, Фред. Моите съболезнования.

— Може би скръбта ни е преждевременна, сър — прокашля се шефът на Първи секретен. — Както и радостта от победата…

— Какво искаш да кажеш? — изгледа го Сам Кастила с изопнато лице.

— Групата рейнджъри, изпратена на мястото на експлозията, не можа да открие телата на полковник Смит, доктор Шамборд и Терез Шамборд.

— Но… това е разбираемо. След такъв силен взрив…

— Вярно е, че телата на жертвите са разкъсани и обгорели до неузнаваемост, но нашите ДНК експерти също се отправиха натам, веднага щом получихме доклада на агент Ръсел. Досега анализът на ДНК материала е отрицателен. Няма съответствие за никой от тримата. И със сигурност няма останки от труп на жена. В такъв случай остава открит въпросът: ако Терез Шамборд е жива, къде би могла да е? Къде са баща й и полковник Смит? Ако Джон беше жив, щеше да намери начин да се свърже с мен… Ако Шамборд или дъщеря му бяха оцелели, също биха се опитали да установят контакт…

— Освен ако, разбира се, не са в плен на терористите. — Президентът неспокойно закрачи из кабинета. — Мислите ли, че е възможно терористите да са се измъкнали и да са отвлекли Смит и двамата Шамборд с тях?

— Не можем да изключим подобна възможност…

— Разбирам… И все пак това е само в сферата на предположенията, нали? Чиста хипотеза.

— Ние работим с хипотези и предположения, сър. Всички разузнавателни служби го правят. Длъжни сме да отчитаме всички фактори, ако искаме в края на краищата да стигнем до истината. Но в момента споделям с вас най-мрачните си догадки, сър. Възможно е те да не се оправдаят, но докато останките от телата не бъдат открити, не можем да не си даваме сметка и за тях.

— И какво смятате да предприемете?

— Екипът ни в Алжир продължава издирването на останките, но…

Прекъсна го иззвъняването на телефона.

Президентът грабна слушалката.

— Да?

На челото му се вряза бръчка.

— Разбрах, Чък. Ела веднага в кабинета ми.

Гласът му беше дрезгав от вълнение.

Той остави слушалката и затвори за миг очи, сякаш за да прогони някакъв кошмар.

Фред Клайн чакаше напрегнато.

— Някой е пренастроил компютърните процесори на сателитите ни и е блокирал достъпа ни до информация от космоса. Пълна катастрофа. И което е най-лошото, експертите ни са безсилни да ги препрограмират и да възстановят притока на информация.