Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Не може да се отнасяме така със съседите, Фред. Имали сме разногласия с господата на север, но все пак те са наш стар и ценен съюзник. Не искам да рискувам с допълнително подкопаване на отношенията ни.

— Тогава да опитаме следното — отвърна Клайн. — Обясняваме на Отава, че руснаците са ни уведомили за вероятността сваленият мистериозен самолет да е съветски. Казваме, че не сме сигурни дали е така. Че още има шанс да е един от нашите самолети и искаме да внедрим съвместен руско-американски проучвателен екип, за да установи на кого точно принадлежи бомбардировачът. И че ще ги държим в течение на разкритията.

Клайн извади друга разпечатка от папката.

— Националната администрация по океаните и атмосферата и щатската брегова охрана осигуряват логистична подкрепа за международната научна експедиция на острова. Ръководителят на екипа е канадец и той вече действа на мястото като представител на канадското правителство. Можем да предложим и ние да го използваме като човек за свръзка. Освен това може да помолим ръководителя на експедицията да държи хората си достатъчно далеч от катастрофиралия бомбардировач до пристигането на нашия екип, за да се предотврати нарушаването на целостта на… да кажем… историческата ценност и следствените улики.

— Това ще убие няколко заека с един куршум — съгласи се Кастила.

— Правителствените охранителни ресурси на Канада са разпределени много рехаво по арктическите й граници — продължи Клайн. — Допускам, че ще са много доволни, ако уредим този дребен въпрос вместо тях. Ако няма проблем с антракса, тогава онова, което те не знаят, не може да ни навреди. Ако има проблем, тогава може да привлечем канадския министър-председател във фазата за разработване на резолюция.

Кастила кимна.

— Мисля, че това ще е приемлив компромис. Ти спомена съвместен руско-американски екип. Смяташ ли, че това е благоразумно?

— Подозирам, че ще е неизбежно, Сам. Те биха искали да вземат дейно участие във всичко, което се отнася до тяхната национална сигурност — в миналото, сега или в бъдеще. Още щом уведомим Баранов, че предприемаме разследване на катастрофата, обзалагам се, че той ще настоява с нашите хора да има и руски представител.

Кастила глътна останалото уиски и изкриви лице от парливия му вкус.

— Това ни изправя пред следващия голям въпрос. Дали руснаците ни дават достоверна информация по проблема? Знаем със сигурност, че нямаха нищо общо в инцидента с биоапарата.

Дълго време Клайн не отговаряше.

— Сам — каза накрая той. — Дали служи на цар, премиер или президент, руснакът си е руснак. Дори след рухването на Берлинската стена още имаме работа с нация, при която конспирацията е инстинктивна, а параноята е механизъм за оцеляване. В момента съм готов да се обзаложа с теб на бутилка от този хубав бърбън, че не са ни разказали цялата история.

Кастила се подсмихна.

— Облогът не се приема. Ще работим с презумпцията, че в ход е пуснат алтернативен дневен ред. От твоите хора ще зависи да разгадаят точно какъв е той.

— Вече имам предвид двама първокласни тайни агенти, но може да се наложи да внедря поне един външен специалист, за да ги подкрепя.

Президентът кимна.

— Имаш своя редовен непопълнен чек, Фред. Събери екипа си.

Военен тренировъчен център

Хъкълбери Ридж Маунтин

През цялата сутрин из алпийските ливади и обраслите с дървета хълмове на Каскадните планини се вихреше малочислено сражение. Издрани от скалите, ожулени от дяволския опопанакс и с лица, боядисани в камуфлажни цветове, набраздени от потни струи, Джон Смит и другите трима членове на неговото учебно пехотно отделение се снижиха за прикритие зад един прогнил елов дънер.

Планинският хребет се намираше на около петдесет метра нататък, над тяхната позиция, в зоната, над която не растяха дървета, нагоре по оголен склон, осеян с призрачно бледи стърчащи дънери и обрасъл с ниски шубраци. Зад този хребет се намираше друг оголен хълм и друга зона, над чиято височина не растяха дървета, и много вероятно — друго пехотно отделение, подобно на тяхното. Група съкурсници, определени за деня като част от Червената сила — врагът.

Нищо не помръдваше, освен няколкото изсъхнали стръка трева, развени от ветреца. С очи, приковани в билото на хребета, Смит се бореше да се измъкне от коланите на раницата си.

— Ще се върна след миг, ефрейтор. Искам да видя дали нямаме компания отсреща.