Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Благодаря, че се сети — отвърна Кастила и потъна в стола си. — Всичко ли чу?

Клайн кимна.

— Микрофонът пушка е много чувствителен.

— Какво мислиш?

Клайн се усмихна без настроение.

— Вие сте главнокомандващият, господин президент. Вие ми кажете.

Кастила направи физиономия и вдигна питието си.

— Както изглежда, настанала е бъркотия. И ако не сме извънредно внимателни и с невероятен късмет, бъркотията ще стане още по-голяма. Поне е сигурно, че ако сенатор Гренбауър се намеси, съвместният антитерористичен пакт ще стане на пух и прах, както и всяка честна игра. Дявол да го вземе, Фред, руснаците имат нужда от помощта ни и ние трябва да им я дадем.

Клайн повдигна едната си вежда.

— По същество говорим за американска военна подкрепа за бившия Съветски съюз, във финансово и консултативно отношение. Това все още не е изгодно за много хора.

— Една размирна като Балканите Русия също не ни устройва! Ако Руската федерация се разпадне, каквато участ я грози, може да се окажем пред лицето на втора Югославия!

Клайн отпи глътка уиски.

— Убеждаваш вече съгласните, Сам. Руският дявол, който наистина познаваме, е по-добър от няколкото дузини, които не познаваме. Въпросът отново е как искаш да действаме.

Кастила сви рамене.

— Ще действаме с ескардрила „Орли“ 4 4 Американските изтребители F-15 Strike Eagle. — Бел. прев. , въоръжени с прецизно насочвани термични бомби. Изпепеляваме проклетата железария там, където си стои, заедно с всичко, което може да е в нея. Но вече е твърде късно за това. Световните медии знаят, че бомбардировачът съществува. Ако просто унищожим самолета, без съответното обяснение, всеки международен репортер на планетата ще почне да се рови. Преди да се усетим, ще застанем пред разследване на Конгреса — а точно това не искаме нито ние, нито руснаците.

Клайн замести вкуса на уиски с глътка изворна вода.

— Мисля, че разследването ще е първата стъпка, Сам. Поне нашето разследване. Тук всеки би надминал себе си — ти, аз, руснаците. Те може изобщо да не са проблем.

Кастила повдигна едната си вежда.

— Какво имаш предвид?

— Аварийната процедура, която съветският екип е трябвало да извърши: изхвърлянето на резервоара с биоагента. Защото, каквото и да си говорим, този зареден антракс може да се разлага на дъното на Северния Ледовит океан вече половин век.

— Намирането на останки от петдесетгодишен съветски бомбардировач на арктически остров, дори ако той е бил оборудван като платформа за биологично оръжие, няма да е непреодолима трудност. Както отбеляза ти, самият самолет ще е просто един куриоз от студената война. Онова, което изостря проблема, е вероятното наличие на антракса. Трябва да разберем дали още е на борда на самолета. Трябва да го разберем първи и незабавно — преди някой запален по военните птички или любител на екстремния туризъм да реши да надникне в останките. Ако биоагентът не е на борда, тогава всички можем да си отдъхнем и да препратим целия въпрос до музея на въздухоплаването и космоса към института „Смитсониън“.

— Какво е вашето предложение, господин директор? — Сега Сам Кастила не беше Сам Кастила. Той беше президентът на Съединените щати.

Клайн отвори тъничката папка с документи, която лежеше на масата до него. Тя съдържаше снимки от микрофилм, свалени от базата данни на Първи секретен отдел няколко минути след заминаването на Баранов.

— Според информацията, предоставена от ръководителя на научната експедиция на острова, никой в действителност още не е стигнал до мястото на сблъсъка. Само са го фотографирали от голямо разстояние. Това може да се окаже невероятен късмет и за тях, и за нас.

— Господин президент, предлагам да внедрим малка група за действие от Първи секретен отдел, екипирана за планински и арктически операции. Включваме специалист по биологично оръжие, експерт по оръжейни системи от съветската епоха и съответния помощен персонал. Пращаме ги да преценят ситуацията и да ни обяснят с какво точно си имаме работа. Щом имаме солидно разузнаване, с което да взаимодействаме, можем да изработим валиден сценарий за отговор.

Кастила кимна.

— На мен ми звучи смислено. Кога ще включим Отава? Този остров — мисля, че се казва Уензди — е в канадската част на Арктика. На тяхна територия. Имат право да знаят какво става.

Клайн сви замислено устни.

— Нали знаеш какво казват старите хора, Сам. „Двама души могат да пазят тайна, стига единият от тях да е мъртъв.“ Ако искаме да се отнесем сериозно към секретността на този въпрос, трябва да ограничим разгласяването.