Робърт Лъдлъм: Мистерията „Миша“

Една произволна мисъл пъплеше из съзнанието му през последните няколко дни: защо пак да не заложи на тактиката, може би за още една разходка със специалните части? Защо пак да не се върне в истинската армия за малко?

Смит си призна, че това е само случайно хрумване. Вече имаше прекалено висок чин, за да ходи на бойното поле. Най-доброто, с което можеше да се справи, беше работата зад бюро, пост в щаба, вероятно пак в рамките на Вашингтон.

Освен това трябваше да признае, че постигаше успехи в сегашната си изследователска работа, а тя беше от огромно значение. Секретният Военномедицински изследователски институт за инфекциозни болести беше първата защитна линия на Америка както срещу биотероризма, така и срещу глобално разрастващия се болестотворен басейн, а Смит беше ключова фигура в тази отбрана. Безспорно важна служба.

И най-вече съществуваше другото му задължение, което не беше посочено в официалното му служебно досие, а бе родено от мегаломанския кошмар, наречен проектът „Хадес“ и смъртта на доктор София Ръсел — жената, която беше обичал и за която възнамеряваше да се ожени. Не биваше да отхвърля това задължение, не и ако искаше да се помири със себе си.

Смит се облегна и се отпусна върху обраслия с мъх ствол на елата и се загледа към съкурсниците си, които се редуваха на дългото въже. Все пак днес беше хубав ден да си войник.

Президентското убежище „Кемп Дейвид“

Президентското убежище „Кемп Дейвид“ се намираше на около седемдесет мили от Вашингтон, в грижливо изолирана област от почивната зона на планината Катоктин.

Произходът му се губеше в бурните времена на Втората световна война, когато, загрижени за безопасността на президентската яхта „Потомак“, американските тайни служби изискали Франклин Делано Рузвелт да намери ново, по-сигурно място за отдих и почивка в района на Вашингтон.

Подобно място имало в обраслите с гори хълмове на щата Мериленд, летен лагер за федералните служители, построен в средата на трийсетте години от цивилните охранителни корпуси като пилотен възстановителен проект за труднообработваемите пустеещи земи.

Като наследство от дните на „Потомак“, лагерът бил обслужван от военноморските сили на САЩ, традиция, продължила до наши дни, и първоначалното му кодово название било „USS Шангри Ла“. Убежището получило името „Кемп Дейвид“ през петдесетте години, когато го прекръстили в чест на внука на президента Айзенхауер.

Редица важни дипломатически и държавнически ходове бяха предприемани в това убежище — едно от тях бе историческото мирно споразумение от „Кемп Дейвид“ между Египет и Израел. Но между всички срещи и конференции, предавани от националните медии, имаше и неотразени, забулени в най-дълбока тайна.

Облечен небрежно в памучни панталони, поло и пуловер за голф, президентът Самюел Адамс Кастила се загледа в един хеликоптер „Мърлин“ в тъмносините и златисти цветове на президентската ескадрила, който се доближи предпазливо над площадката за кацане, а витлото му отвя алените листа от върховете на дърветата. Извън периметъра на неизбежната дебнеща охрана от морски пехотинци и тайни агенти на пост, Кастила чакаше сам. Не беше планирано официално дипломатическо посрещане. Нямаше барабани и тържествени речи. Нямаше членове на наблюдаващата преса от Белия дом.

Гостът на Кастила така беше поискал.

Този гост сега слизаше от работещия на празен ход хеликоптер — нисък и набит мъж, с късо подстригана прошарена коса и син раиран костюм с европейска кройка. Беше износен така, сякаш не му е по мярка, сякаш собственикът му е привикнал към друг вид облекло. Инстинктивният маниер, по който понечи да отвърне на козируването на морския пехотинец в долния край на стълбичката на хеликоптера, подсказа какво може да е това друго облекло.

Кастила, бивш губернатор на Ню Мексико, прехвърлил петдесетте, но все още висок, строен и с изправени рамене, тръгна напред с широки крачки и протегната ръка.

— Добре дошъл в „Кемп Дейвид“, генерале — поздрави той, надвиквайки воя на турбините.

Дмитрий Баранов, командващ генерал от Трийсет и седма стратегическа военновъздушна армия на Руската федерация, отвърна със здраво, сухо на допир ръкостискане.

— За мен е чест да съм тук, господин президент. От името на моето правителство още веднъж ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен при тези… изключителни обстоятелства.