Камила Лекберг - Проповедникът

Подскочи, когато телефонът иззвъня. С усилие се надигна от дивана, надявайки се този, който звъни, да има достатъчно търпение и да не затвори, докато стигне.

– Да, ало? Здрасти, Кони... Благодаря, добре съм, само дето е горещо за дебелана като мен... да дойдете? Ама, разбира се, добре сте дошли... С преспиване? Ами...

Ерика вътрешно въздъхна.

– Но разбира се. Кога идвате? Довечера? ... Не, не, разбира се, няма проблем. Ще постеля в гостната.

Уморено остави слушалката. Голям недостатък бе да живееш във Фелбака през лятото. Внезапно изникваха всякакви роднини и познати, които никога не се обаждаха през десетте студени месеца на годината. През ноември не се интересуваха от тях, но през юли съзираха възможност да поживеят на аванта в къща с изглед към морето. Ерика се надяваше, че това лято ще бъдат пощадени, половината юли се бе изнизал, без някой да се обади. Но сега ѝ звънна братовчед ѝ Кони, вече на път за Фелбака от Тролхетан със жена си и двете им деца. Ставаше дума само за една нощ, така че все щеше да издържи. По принцип не беше много очарована и от двамата, но нямаше как да им откаже подслон, макар че всъщност ги смяташе за натрапници и трябваше да направи точно това.

Пак добре, че с Патрик имаха цяла къща във Фелбака, в която можеха да приемат гости, канени или не. След внезапната кончина на родителите ѝ, зет ѝ се опита да я продаде. Но на сестра ѝ Ана накрая ѝ писна от физическия и психическия тормоз, на който я подлагаше. Разведе се с Лукас и сега притежаваше къщата заедно с Ерика. И тъй като Ана остана да живее в Стокхолм с двете си деца, Патрик и Ерика се преместиха в къщата във Фелбака, поемайки всички разходи.

Ерика се огледа и си каза, че трябва да се задейства и да подготви къщата за пристигащите гости. Запита се какво би казал Патрик за навлеците, но после врътна глава и реши, че щом може да я оставя тук сама и да ходи на работа през отпуската си, значи и тя може да приема гости, когато си поиска.

Ернст и Мартин се върнаха в управлението и Патрик реши да ги въведе в случая. Извика ги в кабинета си и всеки седна на своя стол пред бюрото. Невъзможно бе да не забележи как лицето на Ернст силно се е зачервило от яд заради това, че Патрик ще води следствието, но предпочете да не му обръща внимание. В най-лошия случай, ако Ернст откаже да сътрудничи, ще се оправи и без негова помощ.

– Предполагам, че вече сте чули какво се е случило.

– Да, чухме по полицейската радиостанция.

За разлика от Ернст младият и ентусиазиран Мартин седеше на стола си изправен като глътнал бастун с бележник на коленете и приготвена писалка.

– Значи, една жена е намерена убита в Кралската клисура във Фелбака. Гола, изглежда някъде между двайсет и трийсетгодишна. Под нея са открити два човешки скелета с неизвестен произход и на неизвестна възраст. Получих неофициално становище от Карлстрьом от техническия отдел, че не са съвсем пресни. Явно е, че има доста неща да се свършат освен пиянските скандали и случаите на каране в пияно състояние, с които сме затрупани до гуша. Аника и Йоста са в отпуск, така че засега ние ще запретнем ръкави. И аз тази седмица съм в отпуск, но се съгласих да участвам и да работя, както и по нареждане на Мелберг да ръководя следствието. Някакви въпроси?

Въпросът бе отправен предимно към Ернст.

– От мен какво ще искаш? – Мартин нетърпеливо кръжеше с писалката си над бележника.

– Искам да провериш какви заявления са постъпили за изчезнали жени, да кажем, през последните два месеца. По-добре да се ограничим с този период, докато не чуем нещо повече от Съдебната медицина. Макар да си мисля, че смъртният случай е по-скорошен, може би само отпреди няколко дни.

– Не си ли чул? – попита Мартин.

– Какво?

– База данни е вън от строя. Ще трябва да го направим по стария начин.

– Мамка му. Ама че съвпадение. Да, добре, значи започни да звъниш на всички близки райони. Върти се в кръг, като започнеш от центъра и после го разширяваш.

– Добре, докъде да се простирам?

– Дотолкова далеч, доколкото е необходимо. Продължавай, докато не намериш нещо, което да съвпада. Обади се в Удевала веднага след срещата, за да получиш предварително описание на жертвата.

– А аз какво да правя?

Гласът на Ернст не преливаше от ентусиазъм.

Патрик погледна в бележките, които набързо бе нахвърлил след разговора с Мелберг.

– Бих искал да започнеш с живеещите около входа на Кралската клисура. Дали са чули или видели нещо снощи или призори. Клисурата е пълна с туристи през деня, така че тялото, или телата, за да сме по-точни, трябва да са били пренесени там през нощта или сутринта. Може да се предположи, че са били прекарани през големия вход, едва ли са мъкнати по стъпалата на площад "Ингрид Бергман". Момченцето я е намерило около шест, така че бих се концентрирал върху времето някъде между девет вечерта и шест сутринта. Самият аз смятам да сляза долу и да погледна в архива. Има нещо около тези два скелета, което ми се върти в главата. Имам чувството, че би трябвало да знам какво е, но... Вие не се ли сещате нещо? Някакви спомени?