Брайън Кийн - Градска готика

Мутантът изпищя с висок и писклив глас. Тя стовари отново сопата си върху него с къса, яростна дъга. Ударът ѝ вцепени ръцете и остави пръстите ѝ да пулсират от силата му. Около лицето ѝ се разплискаха канални води и слуз. След това я изпръска и нещо друго. Хедър се дръпна и усети как с оръжието ѝ се вдига и топла струя, която заля лицето ѝ в кръщене от кръв и лайна. Изпищя гнева си в мрака и се вслуша в ехото на гласа си, треперейки от адреналин и гняв.

Следващото чудовище, което я нападна, плуваше дълбоко и я удари в бедрото. Хедър потъна за момент под повърхността, преди да изплува отново. Стовари сопата надолу с яростен удар, но гъстата супа се оказа сериозно препятствие и я възпря. Тварта уви дълга, тънка ръка около задника ѝ и момичето усети паешки пръсти да драпат по джинсите ѝ под водата. Изпищя отново и заръчка отвратителния крайник с оръжието си, докато той не се отдръпна. Хедър пак замахна към мястото, където предполагаше да е остатъка от съществото, но го пропусна напълно. Това обаче прекъсна нападението му и девойката го чу да отплува.

Тя отново се обърна и се насочи към брега като кашляше и се насилваше да диша дълбоко, нетърпелива да вкара кислород в гърдите си и да изплюе гнусния вкус на мръсотия. Имаше чувството, че дробовете ѝ са напълнени с киселина, а мускулите си усещаше така, сякаш бяха заменени с живи жици, които трепереха и дрънчаха, но отказваха да работят както трябва. Лицето ѝ се подаваше едва на инч над повърхността и Хедър продължаваше да кашля и да се мъчи да се добере до брега. Сграбчи твърдата каменна повърхност. За един трескав момент не беше сигурна ще ѝ стигнат ли силите да се издърпа от ямата, но след това чу мяукащи писъци и плисъци. Разнасяха се от цял куп места из помещението. Пришпорвана от страх, девойката се надигна на ръце и се измъкна напълно от тинята. След това падна, извърна глава настрани и повърна. Мокра слуз капеше и се стичаше от тялото ѝ, образувайки локви. Смрадта беше невероятна.

Във водата зад нея се вдигаше все повече шум. Хедър повърна отново и след това седна, обърсвайки уста и посягайки към фенерчето. Светна над ямата и видя водата да се плиска. Намръщи се, осъзнала какво се случва. Мутантчетата вече не се интересуваха от нея. Те поглъщаха братята и сестрите си — онези, които бе убила или наранила. Ухили се мрачно.

„Добре — каза си, — нека се изядат едно друго, вместо да ядат мен!“

Гледаше ги как се хранят и повърна още няколко пъти. След това, доволна, че ще живее поне за момента, Хедър се обърна в търсене на изход оттук.

Сблъска се със Скуг, който стоеше мълчаливо зад гърба ѝ.

— Кучка — плю той и я удари с опакото на дланта си. — Трябваше да знам, че ще те намеря тук с останалия боклук!

Хедър не издаде нито звук, когато замахна с фенерчето и го стовари върху слепоочието му. Скуг изсумтя и залитна назад, олюлявайки се.

— Стига толкова, мършляк! — каза му тя с нисък и хищен глас. — Стига толкова гадости. Мой ред е! Мой ред!

Тя го удари отново и пак го уцели по главата. Въздухът изскочи от дробовете му. Скуг се залюля по-силно. За секунда Хедър си помисли, че ще падне, но противникът ѝ запази равновесие. Тя посегна за трети удар, но изродът се изправи, потри слепоочието си и се втренчи ухилен в нея. Тя се стресна и спря насред замаха.

— Така ли мислиш? — попита той.

Хедър усети как гневът ѝ гасне. Съмнението се завърна. Страхът ѝ разцъфтя отново.

Усмивката на Скуг се разшири.

— Наистина ли мислиш така?

— С-сериозна съм — заекна Хедър. — Стой далеч от мен, мамка ти, болно копеле!

— Хайде де, маце! Вложи всичко от себе си!

Тя нападна с писък. Вместо да се приведе или да се опита да избегне атаката ѝ, Скуг я пресрещна челно, пристъпвайки към нея. Хвана я с една ръка насред замаха. С другата сграбчи гърдата ѝ и стисна. Вбесеният вик на Хедър се превърна в болезнен писък. Все още усуквайки гърдата ѝ, Скуг дръпна ръката ѝ надолу и я изви едновременно с това. Фенерчето се изплъзна от хватката на момичето и издрънча на пода. Стъклото му се счупи, а желязната дръжка се търкулна и цопна във водата.

Скуг изсъска. Гнилият му дъх бе горещ и овлажи лицето на Хедър. Ноктите му се забиха в китката ѝ и през ризата — в плътта на гърдата ѝ, когато я усука по-силно, насилвайки жертвата си да падне на колене, докато не се оказа с лице пред ужасния пенис, щръкнал от сбръчканата вагина, която изродът носеше на кръста си.

— Не си достатъчно добра за нов чифт дрехи — плю той. — Не ставаш за нищо. Ти си просто поредният боклук, изсипан върху нас изотгоре. Ти си боклук!