Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Чрез Кериков?

Смехът на Кенджи беше безчувствен и толкова подигравателен, че прозвуча като лай на бясно куче.

— Кериков е глупак като теб, старче. Скоро след като той ми отправи изгодното си предложение, с мен се свързаха хора, които ми дадоха още повече. — Кенджи му разказа историята как майка му е станала робиня като „момиче за утеха“ на окупационната японска армия в Корея, за раждането си и как са го продали на родния му баща. — Аз съм наполовина кореец, Ониши. Баща ми се опита да скрие този произход, но аз никога не можах да го пренебрегна. През годините, откакто Кериков се обърна към теб, той трябваше да промени плановете си заради падането на правителството му. Неотдавна, преди ти да започнеш активно да преследваш твоята обречена на провал мечта, Кериков те продаде на група инвеститори. Тази групировка купи вулкана, за който Кериков ти обеща, че ще направи Хавай благоденстваща страна. Но той не знаеше, че после корейските инвеститори се свързаха с мен. Нямам представа как са разбрали за произхода ми, но ми дадоха възможност да докажа кой съм всъщност. И оттогава шпионирам не само за Кериков срещу теб, но и срещу двама ви за моите нови корейски благодетели. Ти нямаш никакъв шанс. Всеки твой ход беше осуетяван от един от съюзниците ми. Ти купи оръжия от Сюлейман ел-азис Сюлейман, а аз предадох египтянина на Кериков. Оръжията, на които толкова много се надяваш, няма да пристигнат. Няма да има и още наемници. Кериков ми нареди да спася някаква жена от кораба на НАОМ, а аз казах на съюзниците ми да я убият във Вашингтон. Кериков те принуди да напишеш онова писмо до президента, възнамерявайки да те изнудва с него, а аз го изпратих в Белия дом, защото знаех, че това ще доведе до анархията, която в момента е обхванала островите.

— Ти си изпратил писмото? — Ониши не направи нищо, за да скрие изумлението си.

— Да. Кметът Такамора беше удобна изкупителна жертва, но аз изпратих писмото. Вулканът беше близо до повърхността и имаше опасност да бъде разкрит, затова бе решено, че твоето писмо ще изиграе ролята на най-подходящо средство за отвличане на вниманието, за да не бъде открит от американците. „Океански търсач“ едва не обърка тези планове, но Кериков се справи с него, реагирайки типично по руски. След като той уреди унищожаването на кораба на НАОМ, аз разбрах, че американците, а вероятно и руснаците, ако са умни, ще се съсредоточат върху теб, но ние, корейците, няма да бъдем заподозрени. Вулканът ще бъде наш, без да сме го създавали или отбранявали. Това беше идеална тройна измама. Докато ти, Кериков и Съединените щати се карате за Хавайските острови и за вулкана, „Хидра Консолидейтид“ ще грабне наградата и никой няма да разбере нищо.

Кенджи се усмихваше подигравателно на немощния старец, когато от терасата нахлу въоръжен човек. Щурмовата му пушка държеше на прицел и Кенджи, и Ониши.

— Всичко е наред — каза на корейски Кенджи. — Това е Ониши. Няма да ни създаде никакви трудности. Гладко ли минаха нещата?

— Да — отривисто отговори корейският командос. — Пазачите на Ониши бяха ликвидирани безпроблемно. Експлозията за отвличане на вниманието беше много успешна. Никой от хората ми дори не е ранен.

— Добре. След няколко минути ще тръгнем за моята къща. Провери дали останалите експлозиви са на мястото си.

Корейският войник започна да говори по портативния радиопредавател.

— Ето кому съм истински верен, Ониши — продължи Кенджи. — Когато казах на корейците за твоя преврат, те решиха, че това е идеалното прикритие, под което могат да превземат вулкана. Съединените щати и Иван Кериков ще бъдат твърде заети, опитвайки се да потушат насилието и да ти затворят устата, за да ни забележат.

В къщата отекнаха изстрели от автоматично оръжие. Кенджи се хвърли на пода и насочи револвера си към вратата на балкона. Корейският войник се обърна така, че да държи на прицел входа. Настъпи тишина.

— Чу се отдолу. Трябва да си пропуснал някой от телохранителите на Ониши. Отиди да провериш. — Кенджи изчака войникът да излезе, а после хвана Ониши и го повлече към спалнята.

Лурбуд отново натисна спусъка на автомата си, когато от храстите вляво от него изскочи човек, който се втурна към предната врата на къщата. Той разбра, че не го е улучил, но изстрелите щяха да забавят противника за няколко важни секунди.

Сержант Деманов последва Лурбуд и заедно с още двама командоси хукна към къщата. Те се приближиха до дебелото стъкло в едното крило и Евад хвърли граната. Стъклото се напука, но не се строши, и след секунда експлодира, разпръсквайки дъжд от кристални парчета. Лурбуд поведе мъжете през дупката, която се отвори. Ботушите им скърцаха по ситните стъкла на тръстиковата рогозка на пода. Един от хората на Кенджи лежеше до отсрещната стена. Тялото му бе разкъсано от остри като бръснач стъкла.