Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Приближи се до големия хеликоптер от ляво и със задоволство видя, че вратата за екипажа е отворена. Извади беретата и пъхна глава в пилотската кабина.

— Дошъл си да ме изпратиш? — усмихна се Едуард Райс.

— Пилотирането ти ми хареса толкова много, че военните решиха да се върна с теб — отговори Мърсър.

— Изпратиха те на „Инчан“ само за да те върнат отново на „Кити Хоук“? — Райс поклати глава. — Чувал съм за обърквания с документация, но това е безумие. Качвай се. Ей сега ще получа разрешение за излитане.

Мърсър прибра пистолета и седна на свободното място на помощник-пилота. Имаше чувството, че е в какавида от уреди, лостове и копчета. Райс продължи да проверява изправността на системите на хеликоптера. Чакането да излетят беше мъчително и Мърсър непрекъснато поглеждаше часовника си. До ядрения удар оставаха единайсет часа и половина.

— Да не би да имаш среща? — попита Райс, който забеляза безпокойството му.

— Нещо такова.

— Още две минути и се махаме оттук. — Райс доближи микрофона до устните си и започна да говори с диспечера.

След миг двата турбореактивни двигателя забръмчаха. Стрелките на уредите на таблото потрепериха и се раздвижиха, докато моторите загряваха. Райс ги наблюдаваше съсредоточено. Той дръпна лоста и шумът в пилотската кабина се усили драстично, принуждавайки Мърсър да си сложи каска. Едуард продължи да увеличава тягата и петте големи перки се завъртяха лудешки. Хеликоптерът се издигна в тъмното небе над Тихия океан.

— Фасулска работа — ухили се Райс и се обърна към Мърсър, очаквайки усмивка, но погледна право в дулото на беретата. Изражението му стана сериозно.

— Съжалявам, Еди, но няма да отидем на „Кити Хоук“.

— Предполагам.

Мърсър хвана пистолета за дулото и разби с ръкохватката радиопредавателя, изолирайки хеликоптера от външния свят, а после отново насочи оръжието към Райс.

— Изпълнявам тайна мисия и отвличането на хеликоптер в последния момент беше единственият начин да се погрижа за сигурността си.

— Добре — подозрително каза пилотът.

— Знаеш защо флотата премести тези кораби близо до Хавай. Може да бъдете принудени да нападнете собствената си страна и да убивате собствения си народ. Има шанс да попреча на това. Трябва да отида в Хавай и ти си най-добрият ми избор. Няма значение дали ми вярваш, или не, но ще трябва да ме закараш в Хавай.

— Не работиш за ЦРУ. Неколцината техни агенти, които познавам, просто щяха да извадят оръжие и да издадат заповедите си. Те не обичат да обясняват. Тогава кой си, по дяволите?

— Не работя за ЦРУ, Еди. Сутринта не излъгах, когато ти казах, че съм геолог. Но освен това съм единственият, който може да оправи тази бъркотия.

— Знаеш, че не мога да ти сторя нищо, защото трябва да държа и двете си ръце на лостовете. Затова не се тревожи за мен. Но пътниците ми може да не харесат разходката.

— Пътници? Мислех, че пренасяш товар.

— Когато ги видиш, ще разбереш защо ги наричам товар.

Мърсър знаеше, че Райс не може да напусне мястото си, затова стана и отиде в товарното отделение. Там имаше петима мъже.

Те бяха „тюлени“, морски пехотинци за специални операции, най-добре обучените командоси в американската армия, а вероятно и в света. Мъжете седяха мълчаливо, без да обръщат внимание на шума на хеликоптера, нито на вятъра, който духаше през отворената врата. Командирът погледна Мърсър, преценявайки дали представлява заплаха. Непроницаемите му очи бяха светлосини. Реши, че Мърсър е безобиден, и отмести поглед от него.

Мърсър не бе виждал по-зловещи хора. Райс имаше право да ги нарича товар. Ако ги наречеше пътници, щеше да признае, че са запазили следа от човечност.

Върна се на мястото си и сложи слушалките на главата си.

— Видя ли какво имам предвид? — усмихна се Еди. — За мен няма проблем да отида в Хавай. Всъщност с удоволствие бих хапнал в „Май Тай“. Само ми кажи дестинацията на целта и ще те закарам. И не беше нужно да разбиваш радиопредавателя.

— Защо?

Райс се ухили накриво.

— Обадиха ми се две минути преди да се качиш в хеликоптера. Изглежда шефът на ФБР се е свързал с командира ми. Казал, че може да се опиташ да направиш нещо подобно и командосите щели да бъдат компромис между твоя план и този на президента. Имат заповед да те следват. Може да ти свършат работа.

Мърсър се разсмя толкова силно, че стомахът го заболя.

— Кучият му син — възхити се той. — Нищо чудно, че е директор на ФБР. За първи път отвличам хеликоптер, а се оказва, че жертвите са доброволни съучастници. Съжалявам, че те заплаших с оръжие.