Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Присъствието на корейски войници беше озадачаващо, но смъртта на Ониши бе напълно объркваща. Кенджи беше негов помощник от много години и невероятно лоялен. Защо изведнъж се бе променил? Защо бе убил работодателя си? Лурбуд разсъждаваше върху тези въпроси, докато претърсваше помещенията.

Отвъд спалнята имаше голяма всекидневна, обзаведена в модернистичен стил с предмети на изкуството в геометрични и свободни форми. Пирамидалният таван се издигаше високо над главата на Евад.

Излезе на балкона с изглед към имението на Ониши и вдъхна дълбоко влажния въздух, радвайки се, че е вън от изпълненото с дим жилище. Колкото и да беше учудващо, Лурбуд чуваше звуците на нощните насекоми въпреки трясъка на престрелката долу.

Кенджи стоеше на моравата зад къщата. Евад вдигна автомата си, но Кенджи беше твърде далеч. Лурбуд погледна наляво и видя въжена стълба.

Кенджи вдигна ръце над главата си и Евад можеше да се закълне, че чу смях. Пръстите на Кенджи докоснаха копчето на малък радиодетонатор.

Сградата се разтресе и се огъна. Няколко от все още непокътнатите стъкла изскочиха от рамките и полетяха към моравата. Тътенът се засили и къщата започна да трепери, когато серията експлозиви, поставени около основите от хората на Кенджи, се взривиха.

Лурбуд се вкопчи в перилата. Домът се тресеше все по-силно. Колоните, крепящи тежкия стъклен покрив, се напукаха.

Всички подпори се срутиха едновременно и покривът избухна в експлозия от блещукащо стъкло. Стените рухнаха и къщата се превърна в безкраен водопад от стъкла, които убиха всички отдолу, разрязвайки плътта и костите им. Отчаяно сражаващите се корейци и руснаци бяха насечени от невъобразима сила.

Евад усети, че терасата се люлее, когато колоните поддадоха. Осветената пирамида над него се строши. Лурбуд се хвърли под масата, преди стъклата да разрежат въздуха като свръхскоростни куршуми. Руснакът прибра ръката си до гърдите и видя, че три от пръстите му липсват и в дланта е забито дълго осемнайсет сантиметра парче стъкло.

Той изкрещя, когато балконът поддаде. Последното му усещане беше, че пада безкрайно.

Мърсър приключи разговора с Хена, учтиво благодари на оператора и излезе от комуникационния център. Изражението му беше непроницаемо и само опитен наблюдател би забелязал лекото напрежение в походката му. Сивите му очи бяха неумолими и лишени от чувства.

Преди няколко години, в деня на раздялата им жената, с която излизаше, каза, че единственият начин да разбере какво мисли Мърсър, е да го попита. Тя се оплака, че изражението му никога не го издава, а очите му, които би трябвало да са прозорци към душата, всъщност са еднопосочно огледало, през което вижда само той.

Мърсър се бе намръщил, но хората от екипажа, с които се размина, биха се съгласили с нея.

Тъй като бе изпратен на „Инчан“ за неопределено време, му бяха дали каюта. Отключи вратата, влезе и се съблече. След като си взе хладен душ, за да се разсъни, Мърсър отново се облече и скри в дрехите си нещата, които бе взел от дома си.

Направи няколко боксови движения, за да се увери, че нищо няма да изпадне от джобовете му и екипировката не пречи на движенията му. Остана доволен и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Взе чантата с бойния колан и картечния пистолет и излезе от малката каюта.

По пътя към летателната палуба Мърсър се размина с много морски пехотинци и по сериозните им лица разбра, че не ликуват от перспективата да нападнат родината си.

„Аз също“ — помисли той.

Полетната палуба на щурмовия кораб амфибия беше почти сто метра по-къса от тази на „Кити Хоук“, но също така шумна. Към небето излетя „АВ-8Б Хариър“. Въздушната струя напълни с песъчинки очите на Мърсър.

На палубата имаше няколко хеликоптера „Сий Сталиън“ и „Сий Кинг“. Около тях работеха механици, подготвяйки ги за евентуална битка. Очевидно президентът още не бе заповядал оттегляне. Мърсър предположи, че главнокомандващият ще чака до последния момент.

Той засенчи очи с ръка, огледа палубата и видя хеликоптера, който рано сутринта го бе докарал от „Кити Хоук“.

„Сикорски Сий Кинг“. Пилотът беше лейтенант Едуард Райс.

Мърсър забеляза движение в пилотската кабина.

Едуард Райс му бе казал, че след залез слънце ще пренася товар обратно на „Кити Хоук“. Мърсър беше благодарен, че Хена се бе обадил, преди хеликоптерът да се върне на кораба. Отвличането щеше да бъде по-лесно, след като познаваше пилота.