Джак Брул - Ладията на Харон

Той извади трийсетсантиметрова релса и кутия от обувки, пълна с препарати за излъскване на метал, парцали и други почистващи материали. Мърсър започна да търка релсата с вълнен парцал и сериозно се вторачи в метала. Повтарящото се действие на излъскването от години му служеше като средство да се съсредоточи върху някой проблем.

Парчето неръждаема стомана беше дълго двайсет и пет и широко десет сантиметра. Краищата бяха откъснати от силната експлозия, разрушила „Джени IV“. Думата роджър, написана с черна боя, беше единственият опознавателен знак.

Преди да отпътува от Аляска, Мърсър бе взел списъка на екипажа на „Джени IV“ от бреговата охрана. Никой на кораба не се казваше Роджър. Той се замисли върху вероятността буквите да не означават име, но не му хрумваше никаква идея. И дори да не беше име, Мърсър пак не можеше да разгадае значението.

— Хайде, Роджър — каза той на парчето метал. — Кой си ти, по дяволите, и какво си правил на риболовен кораб с надписан стоманен багаж?

През целия си живот Мърсър бе разкривал загадки. Професията му беше да събира улики и доказателства къде земята е скрила богатството си от минерали, да тълкува информацията и накрая да посочи мястото и да каже: „Копайте тук“. Изкарваше си прехраната с предизвикателства за милиони долари и животът на стотици хора зависеше от думата му, но сега призна, че загадката на парчето метал не е по силите му.

Телефонът иззвъня и пронизителният звук прекъсна мислите му. Той погледна часовника си. Десет без петнайсет. Обаждаше му се или Дребосъка, за да му каже, че има бюлетина и формуляри за залаганията на конните надбягвания и да отиде при него, или Хари Уайт му напомняше да не забрави кръстословицата от вестника.

Но не беше нито един от тях.

— Доктор Филип Мърсър?

— Да. Кой се обажда?

— Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано в неделя сутринта. Казвам се Дан Маклафлин. Шеф съм на полицията в Хомер, Аляска. — Гласът беше плътен и дрезгав и звучеше уморено.

— Господи, при вас е пет сутринта.

— Опасявам се, че това по-скоро е краят на гадна нощ, отколкото началото на хубав ден. Познавахте ли Джери Смол и сина му Джон? Те имаха риболовно корабче на име „Танцуваща по вълните“.

Мърсър не пропусна да отбележи употребата на миналото време.

— Знаете, че ги познавах, инак нямаше да ми се обадите. Как са умрели?

— Съжалявам, че ви попитах по този начин. Адски съм уморен и потресен. Познавам Джери, откакто дойде да живее тук.

— И аз съжалявам. Не исках да бъда груб. Какво се е случило? Нещастен случай с лодката?

— Рано сутринта ги е намерил съсед, който се връщал от нощна смяна във фабриката за рибни консерви. Джери и Джон, изглежда, са се почерпили в дома си и са поискали да излязат да си купят още пиене. И двамата са починали в пикапа на Джери в гаража. Вратата е била затворена и двигателят е работел. Смятаме, че са се задушили от изпаренията.

— Господи — промълви Мърсър.

— Обаждам ви се, защото според рапорта на бреговата охрана сте били на лодката им, когато Джери е открил „Джени IV“. Вие сте последният, който ги е видял живи. Двамата вероятно са се скарали. По телата им има рани. Очите на Джери са насинени, а устата на Джон е разбита. Както вече казах, познавам Джери отдавна и двамата се спогаждаха по-добре от повечето бащи и синове, затова спречкването им ми се струва странно. Искам да знам дали са имали проблеми, докато сте били заедно на лодката. Виждали ли сте ги да се карат или да се бият?

— Не. Разбираха се много добре. Намирането на изоставения кораб развълнува всички ни, но не са се карали. — Мърсър беше искрено изненадан, че Джери и Джон са се спречкали. Не подозираше, че имат семейни спорове. Но, от друга страна, ги познаваше отскоро. — Съжалявам, но наистина не мога да ви помогна. Напуснах Хомер в деня, когато открихме „Джени IV“. Може би трябва да се обадите на братовчеда на Джери в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Той остана при Джери за няколко дни, след като аз заминах.

— Смятам да изчакам. Там все още е доста рано. — Маклафлин млъкна. Като че ли искаше да говори още по въпроса и да изрази чувствата си по повод смъртта на приятеля си, но се въздържа. — Няма да ви задържам повече, доктор Мърсър. Благодаря, че ми отделихте от времето си.

— Няма за какво. Съжалявам за загубата ви. — Мърсър прекъсна връзката и въздъхна дълбоко. По-късно щеше да се обади на Хауард Смол, за да изкаже съболезнованията си. Вторачи се в празното пространство, припомняйки си Джери и сина му, риболова и откриването на странния изоставен кораб. Мърсър харесваше и двамата. Те бяха почтени хора, трудолюбиви и всеотдайни. Смъртта им беше трагична и ненужна загуба.