Джак Брул - Ладията на Харон

Господи, Джон не пиеше.

Мърсър хукна към кабинета си, докосвайки парчето кимберлит. Хвърли се на стола и бързо набра номера на „Справки“. Няколко минути по-късно се свърза с полицията в Хомер.

— Дан Маклафлин — гласът му беше по-бодър от сутринта, но все още звучеше уморено.

— Обажда се Филип Мърсър. Сутринта разговаряхме за Джери и Джон Смол.

— Разбира се, доктор Мърсър. — Маклафлин очевидно беше изненадан от обаждането му. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Казахте, че и двамата са били пияни, нали?

— Предварителната аутопсия показа два и нещо промила съдържание на алкохол в кръвта и на двамата. Били са се натряскали здравата.

— Джон Смол не пиеше — победоносно заяви Мърсър. Маклафлин се надяваше на по-голямо разкритие, затова разочарованието му прозвуча особено горчиво.

— Доктор Мърсър, фактът, че беше непълнолетен, не означава, че не е пиел. Това е Аляска. Ние тук възприемаме нещата малко по-различно. По дяволите, дори аз купувам бира на децата си в събота и неделя.

— Нямам предвид това. Джон спомена за неговия баскетболен отбор и че не иска да прецаква шансовете си да получи стипендия. Току-що бяхме намерили два трупа в изгорял кораб, а хлапето отказа една бира. Подобна гледка би накарала десетгодишен ветеран от „Анонимни алкохолици“ отново да пропие.

Маклафлин замълча. Смущенията по линията бяха единственото доказателство, че не е затворил. А след това, когато проумя намека в думите на Мърсър, заговори бавно.

— Най-добрият приятел на сина ми е в отбора. Всички са се заклели да не пият до края на сезона. Искат да се съсредоточат и да не допускат грешки. Какво означава това, по дяволите?

— Или Джон е нарушил клетвата, или нещо не е наред, и съм готов да се обзаложа, че е свързано с „Джени IV“. Успяхте ли да се свържете с Хауард Смол в Лос Анджелис?

— Още не. Но му оставих две съобщения. Убеден съм, че до вечерта ще ми се обади. Най-късно утре.

— А какво стана с „Джени IV“?

Маклафлин направи пауза, преди да отговори. Онова, което щеше да каже, не му харесваше.

— Бреговата охрана потопи кораба на следващия ден, след като Джери го откри. По закон той получава правата върху плавателния съд, защото го е намерил. Тъй като собственикът е загинал по време на пожара, нямаше кой да откупи обратно кораба. На борда нямаше нищо ценно, затова Джери е накарал бреговата охрана да го върне в морето и да го потопи. — Той отново замълча и после неуверено добави: — Старите кораби са страхотни изкуствени рифове за рибарите.

— Някой огледа ли кораба отвътре? — с надежда попита Мърсър.

— Боя се, че не. Потопиха кораба така, както го намериха.

— По дяволите. — Мърсър разбра, че е стигнал до задънена улица. — Е, съжалявам за безпокойството, шерифе.

— Благодаря за обаждането, доктор Мърсър. И ако това може да ви утеши донякъде, всеки ден умират хора по всевъзможни глупави начини. Няма смисъл да търсим под вола теле.

Мърсър затвори. Знаеше, че Маклафлин няма да зареже случая. И той нямаше такива намерения.

Остатъкът от кафето в бара се бе превърнал в смолиста, лепкава утайка, която можеше да се използва като индустриален разтвор. Мърсър го изпи предпазливо, докато затопляше вечерята си в микровълновата фурна. „Джени IV“ и Джери и Джон Смол. Те не бяха умрели ей така, а бяха убити. Мърсър беше убеден в това. Но му трябваха мотив, извършител и доказателства.

Ягуарът на Мърсър представляваше тъмна сянка, докато пълзеше по широката алея за коли. Гърленият звук на дванайсетцилиндровия двигател бе укротен до мъркане. Гумите „Пирели“ съскаха по мокрия асфалт. Лека мъгла посребряваше нощния мрак на светлината на фаровете. Мърсър напрягаше взор, за да види къщата, която трябваше да бъде в края на дългата алея.

Той погледна одометъра и видя, че е изминал почти километър и половина, откакто се бе отклонил от главния път. Когато вдигна глава, най-после съзря слабата светлина от дома на Макс Джонсън. Колата свърна по още един завой и къщата се появи пред него.

Сградата бе построена в стил Тюдор, с многобройни кули, дъбови греди и стръмен скосен покрив, който се простираше почти на шейсет метра. Макар че къщата беше внушителна, причудливият стил и придаваше не толкова грандиозен вид. Повечето от многобройните прозорци на първите два етажа светеха, прорязвайки влажната вечер с бледо сияние. Преди да спре пред сводестия вход, Мърсър преброи осем комина.

Посрещна го прислужник, който отвори дългата врата на ягуара, модел XJS. Мърсър забеляза няколко десетки лимузини, наредени от едната страна на къщата в парадна формация. Той слезе от колата. Младият прислужник седна на кожената седалка зад волана.