Джак Брул - Хаос

Циплицки дотича при тях. Имаха по два резервни пълнителя — само толкова носеха хлапетата, от които ги бяха взели. Съвсем не бяха достатъчно за продължителна престрелка. Но пък от джунглата вече не стреляха.

— Дискретност, мамка му — изръмжа Букър, изстреля кратък откос към дърветата и нарами раницата. Бърни и Пол направиха същото и тримата забързаха към джипа.

Раниците бяха тежки и ги удряха по гърба и само след стотина метра Сайкс капна. А после нещо в кръста му се скъса. В тила му експлодира безмилостна, остра като нож болка. Всяка стъпка засилваше агонията, но той не спря. Стисна зъби и дори не си помисли да хвърли раницата.

От джунглата пак откриха стрелба. Стреляха хаотично и принуждаваха командосите да бягат на зигзаг.

Букър се мръщеше от болка при всяка крачка. Повтаряше си да не й обръща внимание, но агонията беше неописуема. От кръста му плъзваха парещи вълни болка и когато се извъртеше, за да стреля назад, допълнителното напрежение изпращаше в мозъка му огнени мълнии.

Беше носил ранен в Афганистан, местен боец, улучен в корема, но сега беше съвсем различно. Тежестта на раницата го теглеше към земята и го караше да се пита какво е направил, че да заслужи такова мъчение. Погледна хората си. И те изпитваха болка. Беше изписана на лицата им и се виждаше в потта, стичаща се по тях. Дори якият като бик Пол Ривърс едва се крепеше.

Но продължиха да тичат.

Стигнаха до мината, спуснаха се при взривения насип и излязоха от другата страна. Краката им се движеха като бутала. Сайкс залитна и усети, че Циплицки подпря с рамо раницата му, за да му помогне да извърви последните няколко крачки.

Колкото и невероятно да беше, успяха да надбягат нападателите, които трудно си проправяха път през гъстата джунгла. Един от тях, осъзнал, че набелязаните жертви им се измъкват, изскочи от храстите. Ривърс бе последен в колоната и задачата му беше да им пази гърба. Поглеждаше през рамо на всеки няколко секунди. Видя как мършавият африканец изскочи от джунглата и без да забавя крачка, изстреля кратък откос. Бунтовникът падна, сякаш го бяха дръпнали с въже.

— Който стигне последен, е педал — задъхано каза Бърни и преглътна сухо.

В следващия миг повърна и струйка жлъч потече по брадичката му и закапа по ризата му.

От джунглата зад тях изскочиха още бунтовници.

— Капитане! — извика Ривърс.

Без да спират да тичат, защото знаеха, че спрат ли, няма да могат да тръгнат, тримата командоси изстреляха унищожителна стена от автоматичен огън. Разстоянието беше твърде голямо, но един бунтовник падна, а другите се скриха.

Последният етап от бягството бе по лек наклон и тримата оставиха гравитацията да върши работата им и да ги тегли надолу. По лицето на Сайкс се стичаха сълзи. Плачеше за пръв път, откакто бе починала баба му, тогава беше дванадесетгодишен.

Джипът беше добре скрит край пътя. Пол не си направи труда да махне клоните, с които го бяха замаскирали. Отвори задната врата и се обърна, за да изхлузи раницата в багажника. Тениската му беше подгизнала от кръв на раменете, където ремъците се бяха впили в кожата му.

Въпреки болката, или може би тъкмо заради нея, Букър изчака Циплицки да свали раницата си след него. Ривърс скочи зад волана. Бърни хвърли раницата си, бутна Букър на задната седалка, качи се отпред и тресна вратата.

Пол запали и излезе на заден ход от джунглата. В същия миг трима бунтовници стигнаха до калния бряг, където бързата Сцила се вливаше в бавно течащата Чинко, и откриха огън веднага щом видяха джипа. Задното стъкло се пръсна и обсипа Циплицки и Сайкс с дребни парченца. Бърни измъкна една гумирана подложка и намести трите раници върху нея. През това време Букър стреляше през пръснатото стъкло.

Куршум улучи задната гума и я спука. Ривърс се бореше с волана. Не смееше да намали, макар да знаеше, че джантата ще се изкриви, ако не го направи.

— Какво е положението отзад?

— Един момент — отговори Циплицки.

— По дяволите! Нямаш момент.

Пред джипа изскочиха още трима африканци и препречиха пътя им към Киву.

Куршумите им пробиха дупки в предното стъкло, строшиха страничното огледало и спукаха радиатора. От капака се вдигнаха талази пара.

— Влизам! — извика Пол. Воланът се тресеше толкова силно, сякаш по него течеше електрически ток. — Дръжте се!

Рязко завъртя волана наляво, към широката река. Брегът беше на метър и половина над водата. Пол настъпи газта и двигателят реагира така, сякаш знаеше, че ще загине славно.