Джак Брул - Хаос

А тук, в Африка, както и навсякъде другаде по света, имаше автомати АК — 47. Над сто милиона от тях бяха разпръснати по земното кълбо. Човек можеше да си купи автомат на пазарите в повечето страни от Третия свят само за петдесет долара. Членовете на екипа мислеха да си купят оръжия в Банги, но не искаха да губят време, докато установят контакт с търговците.

Букър беше виждал калашници на четири континента и смяташе, че причиняват повече смърт и нещастие от всяко друго оръжие, откакто пещерните хора са започнали да се бият с тояги. Атомните бомби бяха убили сто и шейсет хиляди души в Нагасаки и Хирошима, но хората с автомати АК бяха причинили смъртта на десет пъти повече хора само в Африка.

Къде бяха протестиращите, негодуващите срещу факта, че Русия и бившите й сателитни държави са наводнили световния пазар с калашници, без да се интересуват кой ги използва? Ако американското правителство обаче се опиташе да продаде няколко зареждащи с гориво във въздуха самолети КС-135 на Тайван, всички крещяха, че са войнолюбци Това го вбесяваше.

Оставиха на завързаните хлапета няколко картона цигари и храна и продължиха към Киву. Здрачаваше се, когато наближиха, и вместо да рискуват да попаднат в неизвестна ситуация, Букър заповяда на Циплицки да остане в джипа, а той и Ривърс тръгнаха да разузнаят.

— Какво мислиш за града, тъпако? — каза Ривърс на капитана си. В Делта Форс рангът нямаше особено значение.

— Изглежда спокоен — измърмори Букър.

Хотелът, в който беше отседнала Кали, беше безлюден. Собственикът му — ливанецът — беше избягал със семейството си. Двама младежи седяха на верандата — напитките от бара и храната от ресторанта отдавна бяха откраднати, — гледаха бавно течащата река и проявиха интерес само когато част от брега се срути във водата. Двама мъже човъркаха изоставения ландроувър на Кали. Тя беше казала, че му трябват само гуми, затова Сайкс се изненада, че джипът все още е тук. Настрои бинокъла и забеляза тъмно петно под шасито. Някой беше източил маслото или по-вероятно бе изстрелял няколко куршума в двигателя. Наоколо хората се опитваха да възстановят живота си. Възрастна жена седеше На вратата на кирпичената си къщурка и държеше плачещо бебе. Букър си помисли, че майката на детето сигурно е изнасилена и убита.

Мразеше Африка. Тук ужасът никога нямаше да спре.

— Какво да направим, капитане? Да влезем веднага или да изчакаме?

— Мърсър каза, че селото, което търсим, е на два часа път. Не виждам коли или камиони, които може да ни следят, но предпочитам да тръгнем, когато се мръкне.

— Ясно.

Сайкс искаше да заобиколят Киву, но единственият път минаваше през центъра на града. Той провери тактическите радиопредаватели и изпрати Ривърс в джипа със заповед да се приближат към Киву в три след полунощ.

Не си спомняше колко нощи е наблюдавал градчета като Киву в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сомалия, Судан и още десетина страни — веднага ги забравяше. Тази мисия обаче беше свързана с Мърсър и това я правеше много по-важна.

Не знаеше какво да мисли за Мърсър. Той несъмнено беше най-умният и проницателен човек, когото познаваше. Справяше се добре във всякакви трудни положения, въпреки че не беше служил в армията. По душа беше самотник, но изглежда, привличаше хората и те намираха в него спокойствие и сила, без дори да го съзнават. Сайкс много добре бе видял как го гледа Кали, въпреки че Мърсър не загряваше абсолютно нищо. Знаеше, че Мърсър все още скърби за Тиса Нгуен, но ако не се стегнеше, щеше да пропусне една необикновена жена.

Мърсър беше близък приятел на заместник-съветника по националната сигурност, а дружеше с обикновени хора като Хари Уайт. Имаше купища пари, но не беше високомерен и претенциозен. Букър не можеше да разбере какво го кара да се забърква в неща, от които другите бягат. Подозираше, че и самият той не знаеНе го беше разпитвал подробно защо се е присъединил към военните и после доброволно е пожелал да участва в най-опасните мисии, защото ако разбереше истината, вероятно вече нямаше да може да си върши работата.

Нямаше електричество и когато слънцето се скри зад хоризонта, Киву сякаш замря. Бунтовниците на верандата на хотела взеха оръжията си и влязоха в стаята, която си бяха присвоили. Жената с бебето се прибра и запали фенер, но го остави да свети само докато нахрани детето и го сложи да спи. В девет единствената улица и малкият площад опустяха.

Букър обаче се придържаше към плана си и въпреки че насекомите вече проникваха през бариерата на репелента и смучеха кръвта му, седеше неподвижно на скалата и наблюдаваше как Киву заспива.