Джак Брул - Хаос

В три без петнадесет се обади на Ривърс, каза му, че всичко е наред, и се върна стотина метра по пътя. Щом чу бръмченето на джипа на фона на жуженето на насекомите и звуците на нощните животни, отново се свърза с Пол, заповяда му да спре и да го изчакат.

След малко Букър и Ривърс безмълвно застанаха зад колата, а Бърни Циплицки до отворената предна врата. Забутаха „Чероки“ — то по пътя. Верен на ролята си на шегаджията в екипа, Бърни каза на Сайкс и Пол да осигурят конските сили, той щял само да управлява.

Минаха безшумно през Киву и продължиха по пътя още двеста метра. Букър и Ривърс бяха целите в пот и пухтяха като впрегатни коне.

— Да не се уморихте? — подметна Циплицки. — Май не трябваше да натискам спирачката.

— Голям задник си, Бърни — изхриптя Пол.

— Непрекъснато ми го казват — захили се Циплицки.

— Да се качваме — заповяда Сайкс.

Върни подкара джипа, без да пали фаровете, използваше прибора за нощно виждане. След около миля увеличи скоростта на четиридесет. Нахлуващият през смъкнатите стъкла вятър беше горещ и вонеше на близката река, но не можеха да затворят, защото трябваше да наблюдават джунглата с насочени навън и готови за стрелба оръжия.

След два часа и половина стигнаха до мястото, където Сцила се вливаше в Чинко. Някой беше разрушил сала, за който бе споменал Мърсър. Варелите бяха пръснати по брега. От металната плоскост нямаше и следа.

— Оттук ще продължим пеша — каза Букър. — Да скрием джипа и да изчакаме до разсъмване. Не искам да се препъваме из джунглата като слепци.

На зазоряване се приближиха до селото. Нощните животни вече се бяха сврели в дупките си, а дневните тепърва щяха да се появят. Нямаше следи от човешко присъствие, но не можеха да рискуват. Минаха покрай старата мина и видяха дупката, през която Мърсър и Кали бяха изхвърлени от струята в реката. По-нататък беше селото. Прикриван от Циплицки и Ривърс, които останаха в гората, Сайкс излезе на поляната. От селото не беше останало нищо освен почернели изгорели купчини. Вонеше на разложена плът.

Догади му се от безсмислието на всичко това.

Огледа се за стелата. Мърсър бе казал, че била висока два метра и нямало начин да не я види. Без да е в състояние да се отърси от чувството, че го наблюдават, Букър обиколи поляната. Тревата беше осеяна със стотици гилзи. Той вдигна една. Още миришеше на барут. Мина покрай купчина камъни, без да им обръща внимание, после спря и се върна.

Присви очи на измамната светлина на зората и се взря в странните надписи на по-големите парчета.

— Мърсър няма да е доволен — каза на глас. Забърза към дърветата, където чакаха Ривърс и Циплицки.

— Какво става, шефе?

— Стелата е разрушена. Останали са само парчета колкото тухли.

— С експлозив ли? — попита Бърни.

— Не. Бих казал, че са я разбили с чукове или приклади. Освен това имам чувството, че не сме единствените хора в района.

— Може би селяните се връщат.

— Не и в пет сутринта — тихо отговори Букър, обмисляше възможностите за избор. Беше спал по време на полета за Африка, но това беше преди тридесет и шест часа, и беше изтощен. Клепачите му пареха, сякаш в очите му имаше пясък, но беше обучен да не обръща внимание на такива неща. Бързо измисли план и даде нареждания. Циплицки и Ривърс хукнаха, а Сайкс остана в джунглата да наблюдава поляната. Не чуваше никакъв шум, но беше сигурен, че не е сам.

Запромъква се предпазливо като дебнещ леопард и обиколи селото в широк полукръг, като внимаваше да не се показва върху скалата над реката, но не откри нищо.

Пол и Бърни се върнаха след единадесет минути и ако не беше толкова изнервен, Букър щеше да ги упрекне, че са се забавили, докато пробягат двете мили до джипа и обратно. Двамата донесоха три големи раници, които издържаха седемдесет и пет килограма. Сайкс и Ривърс оставиха Циплицки да наблюдава гората, занесоха раниците до разрушената стела и започнаха да ги пълнят с отломки от древния паметник.

Напълниха първата и Пол я вдигна.

— Осемдесет — осемдесет и пет кила.

— Слава Богу, че трябва да ги мъкнем само една миля — рече Букър и рязко вдигна глава, когато на дървото до него внезапно кацна птица. Изчака няколко секунди, но нищо друго не се случи.

Вече бяха събрали всички големи парчета и търсеха из тревата и по-малките, когато Циплицки стреля. На единствения му изстрел отвърнаха поне седем-осем автомата. Сайкс и Ривърс се хвърлиха на земята, изблъскаха раниците пред себе си за прикритие и опряха оръжията си на останките от безценната реликва.