Джак Брул - Хаос

За части от секундата Мърсър видя, че е от Близкия изток, че не се е бръснал от няколко дни и че има лъскави коронки. Изстреля един куршум в челото му и се отдръпна от тялото, което падна върху релсите и изчезна.

Терористът на стълбата чу изстрела и погледна надолу точно когато Мърсър пак вдигаше пистолета. Стреля бързо, като пое отката с лакът. Трябваше да признае на убиеца, че е смел, защото дори когато го заля дъжд от олово, се опита да отвърне на огъня. Но времето му бе изтекло. Един от деветмилиметровите куршуми влезе в корема му точно под диафрагмата, разкъса белия дроб и излезе през рамото, като почти му откъсна ръката. Следващите два го уцелиха в гърдите и той изпусна дръжките на стълбата. Още един го уцели в главата, а пистолетът на Мърсър изщрака празен.

Стрелецът падна върху буферите и се изтърколи след партньора си на релсите.

Мърсър се измъкна изпод вагона и се изкатери по стълбата. Изчака Кали да спре да стреля и извика:

— Кали. Чисто е!

— Какво?

— Чисто е. Идвай. Да не забравиш гранатомета!

След малко тя се наведе от покрива. Мърсър се качи при нея.

— Господи, колко си мръсен — възкликна Кали.

— Добре че не можеш да видиш ония. Тя направи гримаса.

— Ще пропусна, благодаря.

Стигнаха началото на първия вагон и Мърсър остави автомата си на покрива. Горещият пушек лютеше на очите им.

— Ще стане — каза Мърсър. Релсите се точеха пред тях. Линията бе толкова права, че изглеждаше безкрайна.

Той провери РПГ-то.

— Мисля, че влакът е чист. Тръгвай назад.

— Какво ще правиш?

— Ще взривя релсите. Ще скочим от последния вагон.

Тя го погледна в очите.

— Не. Ще те изчакам.

Мърсър понечи да спори, но пък с всяка секунда влакът ускоряваше. Скачането и без това беше опасно. Щеше да е самоубийство, ако влакът се движеше по-бързо. Всъщност, за да оцелеят, трябваше да даде на машиниста време да намали, за да избегне катастрофата.

Без да проговори, той вдигна гранатомета, прицели се триста метра напред и натисна спусъка. Осемдесет и пет милиметровата ракета излетя от дулото и ги заля вълна горещи газове. Мърсър изчака секунда да се увери, че е улучил, и се втурна лудо към края на влака.

Ракетата избухна на двеста метра пред ускоряващия влак, вдигна фонтан баластра и скъса дясната релса.

Машинистът наби спирачките. Скърцането бе оглушително.

Мърсър тичаше, дробовете му се издуваха едновременно с ударите на сърцето му. Кали тичаше до него с грациозността на родена спортистка, с високо вдигната глава и леко отворени устни. Той знаеше, че тя може да тича и по-бързо, но разбираше, че е твърдо решена да е до него. С него. Скочиха на следващия вагон като състезатели по бягане с препятствия.

Влакът се носеше по релсите, спирачките се бореха с огромната инерция. Битката бе предрешена. Дизеловият локомотив ТЕМ16 с тегло сто и осем тона стигна до дупката от ракетата с четиридесет километра в час. Десните колела се удариха в земята и изораха дълбока десетметрова бразда, преди локомотивът да падне настрани. Първият вагон се заби в локомотива.

Кали и Мърсър скочиха на следващия вагон. Изобщо не поглеждаха назад.

Вторият вагон се блъсна в първия, а резервоарът с горивото на локомотива се проби и петнайсет хиляди литра дизел се изляха в малко езеро.

Мърсър и Кали тичаха с всички сили, а грохотът зад тях сякаш не намаляваше.

Скочиха на следващия вагон секунда преди този зад тях да се разбие; предницата му се нагъна като хармоника, сякаш металът бе хартия.

Разстоянията между вагоните бяха само метър и двадесет и при ударите намаляваха, но когато наближиха последния вагон, Мърсър извика на Кали да се засили.

Тя го послуша. В мига, в който скочиха, вагонът се заби в предния, а после отскочи назад.

— Последна гара, влакът е дотук — изпъшка Мърсър. Кали се разсмя.

Смехът им обаче секна, когато едновременно се обърнаха напред. Локомотивът гореше. Затичаха към края на вагона. Кали слезе първа, а Мърсър я следваше плътно, плъзгаше крака извън стьпенките като подводничар. Побягнаха назад и спряха и се обърнаха чак след стотина метра.

Вагоните се бяха скупчили, някои се бяха покатерили върху предните. Два се бяха преобърнали. Предната част на влака бе обгърната от огнена стена, издигаща се на десетки метри.

Мърсър обви ръка около тънката талия на Кали, а тя се сгуши в него. Загледаха безмълвно огнения ад. Бяха сигурни, че Поли е мъртъв.

Поли Фейнс седеше зад волана на руския джип от двадесет часа, но хищническият пламък в единственото му око не беше угаснал. Караше към Черно море по изровени черни пътища и стари контрабандистки маршрути. Едва когато стигна до шосе М-27 близо до град Новоросийск, колелата стъпиха на асфалт.