Джак Брул - Хаос

Съоръжението бе пусто и изоставено още преди десетилетия.

Близо до началото на долината се намираше железопътното депо, където имаше камиони за товарене на рудата. Метален улей, дълъг осемстотин метра, свързваше двете части на комплекса. Широк черен път се виеше по долината и на места минаваше под улея. Влакът, който Фьодоров беше казал, че ще пристигне на следващия ден, беше в депото: яркооранжев дизелов локомотив и осем вагона. От комина на машината се виеше блед син дим и около локомотива имаше няколко души. Още няколко се бяха скупчили до отворената врата на един от вагоните.

Мърсър погледна Саша Фьодоров и озадаченият му вид не му хареса. Погледна влака, после отново Фьодоров, и бързо разкопча колана си, макар че хеликоптерът още не бе кацнал.

— Това не е вашият влак — извика Мърсър на руснака. — Това е капан!

Фьодоров навъсено кимна и извика нещо по микрофона на пилота.

Ракетата дойде от задната страна, в перфектна засада. Издигна се на по-малко от седемдесет метра зад кръжащия Ми — 8 точно когато той бе най-уязвим и покри разстоянието за по-малко от секунда. Стрелецът сигурно се целеше точно под опашката, но инстинктите на Мърсър и бързата реакция на пилота вдигнаха хеликоптера достатъчно, за да не бъде улучен, което щеше да е фатално.

Ракетата закачи товарното отделение и парчетата алуминий убиха двама от войниците на седалката и раниха тежко още трима.

Хеликоптерът се завъртя безпомощно в небето.

Когато пилотът наклони хеликоптера настрани, Мърсър политна и падна върху професор Сапожник и двама от учените му. Светът зад малките илюминатори се завъртя. Алармите надвиха рева на двигателите, кабината бързо се изпълни с пушек.

Сред писъците и заглъхващия шум от експлозията Мърсър чу как по хеликоптера стрелят с леко оръжие. Този, който беше заложил капана, не оставяше нищо на случайността. В секундите преди хеликоптерът да заоре в земята, умът на Мърсър се насочи към извър-шителя. Беше сигурен, че Поли е поръчал свалянето ня машината. Това, което не знаеше и което го преследваше още откакто бе видял наемника в Африка, бе как винаги успява да е с един ход напред.

— Аварийно приземяване — извика Саша. Войниците се свиха с ръце на тила, за да предпазят вратовете си от счупване. Точно преди да се ударят, Мър-сър видя Кали да прави същото и се усмихна: така тя удвояваше шанса си за оцеляване. Самият той стисна предпазния колан на Сапожник. Перките заораха земята до релсите близо до входа на мината и хвърлиха облаци прах. Пилотът успя да изправи хеликоптера така, че да падне не на една страна, а само под лек ъгъл.

Повреденото шаси пое тежестта на хеликоптера, перките заораха още по-надълбоко, счупиха се и полетяха към мината като копия. Ми — 8 бавно се прекатури на една страна и един от вентилационните отдушници засмука камъни, прах и отломки и задави турбодвигателя. Моторът изтрещя и млъкна. Вторият двигател вече се бе откъснал. Пушекът вътре се сгъсти.

Мърсър вече не чуваше да стрелят по хеликоптера, но не биваше да го използват като прикритие, тъй като горивото можеше да се подпали.

Из кабината лежаха покосени тела и Мърсър в паника помисли, че е единственият оцелял, но скоро видя бавно движение. Погледна Кали. Хеликоптерът се беше килнал и тя лежеше на една страна, закопчана за седалката. Беше бледа и на устните й имаше кръв, където я бе блъснал войникът до нея, но предизвикателното й изражение му подсказа, че е добре. Мърсър пък се беше озовал в скута на професор Сапожник. Погледна го. Устата му бе отпусната, а очите отворени и невиждащи. Очевидно вратът му беше счупен. Ученият до него също беше мъртъв. Голям камък бе пробил корпуса при претъркалянето на хеликоптера и бе разбил черепа му. Главата му лежеше в сгъстяваща се локва тъмна кръв.

Мърсър погледна към мястото, където беше Саша Фьодоров. Той беше жив и се опитваше да се освободи от колана си. Мърсър реши, че руският офицер ще отвори вратата на товарното помещение, и се приближи към Кали.

— Ранена ли си? — попита я и избърса кръвта от пълните й устни с пръст.

— Ще се надуят още повече след това. — Тя се закашля. Димът бе гъст като в кръчмата на Дребосъка в събота вечер.

— Ще гледам мислите ми да са само непорочни. Той откопча колана й и й помогна да се изправи.

Раненият войник вече проверяваше другарите си. Губеше обаче ценно време за човек, който очевидно беше мъртъв.

— Нет! — извика му Мърсър и войникът го погледна. На младежкото му лице бе застинала маска на непреодолим страх. Явно никога не беше влизал в битка. Мърсър посочи сандъка с оръжия и направи жест, че взима нещо. Момчето беше обучено в армията и изглеждаше доволно да получи заповед, та дори тя да идваше от цивилен американец. Изпълзя над телата на приятелите си и взе няколко автомата АК-74 и едно РПГ Подаде ги на Мърсър точно когато Саша успя да отвори вратата. Лютивият дим излетя през отвора като вулкан, но внезапното нахлуване на свеж въздух накара огъня в задната част на хеликоптера да се разгори по-силно.