Джак Брул - Хаос

— Хайде — извика Саша, сграбчи Кали за ръката и я задърпа към вратата. — Скачай и щом излезеш, тичай право напред петдесет метра. Мината е зад нас, така че няма да те видят. — Подаде й автомата си. — В цевта има патрон. Можеш ли да стреляш?

Кали кимна.

Саша й помогна да се изкатери до отворената врата и тя веднага изчезна от поглед. Беше ред на двама ранени учени, мъж и жена. Мъжът беше изплашен и трепереше, сякаш всеки момент щеше да припадне. Жената, дебела и със славянски черти, гледаше невъзмутимо като стара дама. Саша повтори командата си, понечи да даде автомата на мъжа, но размисли и го тикна в ръцете на жената.

Трябваше да се напъне, за да я избута през вратата.

Мърсър провери останалите пътници. Пилотът вече беше избягал през разбитото предно стъкло. Вторият пилот беше мъртъв. Единственият оцелял беше едно хубаво момиче от екипа на Сапожник, беше със счупена ключица и изпищя, когато Мърсър я опипа леко. После изтърси някаква руска ругатня.

— „Столичная“ — каза Мърсър. — Ах, мир. — И като изчерпи с това руския си, разкопча колана й и я изправи. Тя притисна ръката му към гърдите си.

Войникът вече идваше с няколко автомата и раница с муниции на раменете.

Двамата със Саша изхвърлиха повечето оръжия през вратата, след това войникът скочи от хеликоптера. Мърсър хвърли язвителен поглед на Фьодоров: според него първо трябваше да излезе момичето.

— Той ми трябва, за да я хване и да я прикрива — изръмжа Саша.

Направиха й „столче“ с един от автоматите и я вдигнаха. Тя обаче спря, страх я беше да скочи при младия войник.

— Давай — изсъска Саша и буквално я изблъска навън.

Чуха се изстрели и в долната част на хеликоптера се забиха десетки куршуми, някои пробиха алуминиевия корпус. Мърсър и Саша не можеха да сбъркат звука при забиването на куршуми в плът. Или момичето, или войникът, а може би и двамата бяха мъртви.

Кали, която бе намерила прикритие зад някакви камъни на петдесетина метра от хеликоптера, откри огън и стрелбата на противника спря.

Саша и Мърсър знаеха, че да скочат си е чисто самоубийство. Запрепъваха се към пилотската кабина и в същия миг чуха вика на Кали:

— Ракета!

Скочиха с главата надолу през счупеното предно стък-ло, изправиха се и побягнаха. В последната секунда ракетата леко измени посоката си и удари ротора на опашката. Хеликоптерът се взриви и ударната вълна събори Мърсър и Фьодоров в някакъв дренажен изкоп. Зад тях горивото се взриви в облак от оранжев пламък и черен дим, като дяволско зарево от топилна пещ.

— Кой ни издебна? — изпухтя Саша Фьодоров, докато проверяваше калашника си.

Мърсър също прегледа оръжието си и каза:

— Наемник. Поли Фейнс. Не знам какво са ти казали, но плутоният, който трябва да обезопасим, е природен материал. Бил е добит в Африка през четиридесетте години. Фейнс беше в селото, където с Кали намерихме старата мина, после в Ню Джързи, докато проследявахме как един американец е открил залежите. Преди два дни един от хората му и няколко арабски терористи ни атакуваха на Ниагарския водопад.

— Как така е тук?

— Въпрос за милион долара — изсумтя Мърсър, докато се уверяваше, че деветмилиметровият пистолет „Яригин“, който беше затъкнал в колана си, е зареден. — Мисля, че има шпионин в организациите, с които работя. — Това бе първият път, в който изразяваше гласно тази тревожна мисъл, която го преследваше почти от самото начало. Ако беше вярно, последиците щяха да са страшни, тъй като единствените хора, които знаеха истината, бяха той, Кали, Айра Ласко и Хари. Той можеше да повери живота си на Хари и Айра, а по Кали вече бе стреляно толкова пъти, че просто не можеше да е предателка, така че в теорията му нямаше логика. Но пък и нямаше алтернатива.

Мърсър надникна над ръба на изкопа и забеляза Кали зад купчина камъни. Двамата учени бяха с нея, а младият войник бе намерил прикритие наблизо. Тялото на красивата млада жена беше разкъсано при експлозията на хеликоптера.

Сградата, в която се намираше надшахтната кула, беше на четири етажа и бе покрита с гофриран метал. Снадките бяха ръждясали и приличаха на кръпки. Около нея имаше няколко по-малки сгради, канцеларии и работилници. Имаше и всякакви машинарии — стари миньорски колички със счупени колела, малки локомотиви, помпи и какво ли не още. Повечето машини бяха ръждясали и около тях бяха избуяли тръни и бурени. До входа на мината обаче имаше два леки камиона УАЗ — 5151, приличаха на джипове. Поли явно ги беше докарал, за да откара с тях плутония до влака.