Джак Брул - Хаос

— Естествено — засмя се Мърсър.

Айра му отправи иронична усмивка.

— Но пък наистина каза, че са извадили няколко тона руда, всъщност целия залеж.

— И какво се е случило с него? — попита Кали, сви устни около сламката си и отпи малко кока-кола: чувствен жест, който привлече вниманието на всички и забави отговора на Айра със секунда.

— Използвали половината, преди да започнат да обогатяват собствен уран през 1950 година.

— Значи ранните им бомби са били направени от плутония — каза Хари.

— Така изглежда.

— А другата половина, която не са използвали? — попита Мърсър.

— Знаех, че ще попиташ. — Айра отново посегна към куфарчето си и хвърли на масичката два самолетни билета. — С Кали ще отидете да проверите нещата на място. Руснаците го съхраняват в една стара мина в Урал, заедно с още някои неща, останали от Седми отдел. Ве-че съм го уговорил с шефа ти, Кали. Тя не можеше да повярва.

— Просто са го оставили да си седи там?

— Знаеш по-добре от всички колко зле са охранявали ядрения си материал по време на Студената война. Всъщност до края на двайсети век това нямаше значение. Никой нямаше да го пипне. В днешно време обаче нещата са различни. Нашето правителство налива милиарди в Русия и Украйна, за да консолидира и охранява по-добре запасите им, но това отнема време.

— Знам. — Кали поклати глава. — Просто съм разочарована. Работата ми е да предотвратявам ядрени заплахи и независимо колко добра съм в това аз или останалите служители на ДОЯЗ, допусна ли само една грешка, цял град изчезва от лицето на земята. Междувременно руснаците си оставят ядрените материали в мини и складове или в кратери от стари ядрени опити и изобщо не се занимават да разчистят или поне да запълнят дупките. — Тя въздъхна. — А какво ще стане, ако наистина ни ударят? Разбира се, ще осъдим терористите и ще пуснем няколко умни бомби, но след това ще прекараме години в разследване на недостатъците на собственото ни разузнаване и никога няма да се обърнем към истинските виновници, задниците, които поначало са направили материала достъпен. Съгласна съм, че трябваше да се разправим с талибаните след единадесети септември, но след това трябваше да се насочим към Саудитска Арабия. Точно тяхното правителство позволи на Бен Ладен и последователите му да се развихрят; само че саудитците бяха достатъчно умни да изпратят всички в Пакистан и Афганистан.

— И сега естествено те се връщат у дома да се перчат — добави Айра.

— Едва когато бомбите започнаха да гърмят и в Рияд, саудитците се заинтересуваха от борбата с тероризма, но дори сега отношението им е доста снизходително. От една страна, проследяват и екзекутират по неколцина екстремисти, а от друга, продължават да тъпчат гушите на уахабитите, които обучават бъдещи терористи, защото ако спрат, цялото движение ще се обърне срещу тях.

— Нашествието в Саудитска Арабия не е възможност — каза Мърсър. — Така че как да се измъкнем от тази каша?

Кали отново поклати глава.

— Саудитците активно изнасят терористи, защото могат да си го позволят. Това няма да спре, докато не се разорят. Отнемете им петролното богатство и ще са просто още една затънтена страна от Третия свят, която не може да изхрани собственото си население. Ще ги спрем, като открием други източници на петрол и в крайна сметка изобщо открием негова алтернатива.

— С други думи — рязко каза Хари, — ще продължаваме да поемаме удари, докато кладенците на ония копелета не пресъхнат.

— Да — каза Кали. — Те ще продължават да финансират фанатици, които ще блъскат самолети в сградите или ще взривяват мръсни бомби, или просто ще си закачат експлозиви и ще се самовзривяват в търговски центрове и кина.

— Кофти — каза Букър и си извади още една бира от ретро хладилника на Мърсър.

— За нещастие такъв е светът — отговори Айра. — На бюрото си в Белия дом виждам повече мръсотии, отколкото можете да си представите, но съм съгласен с Кали, че фундаментализмът е най-голямата заплаха в днешно време и че въпросът няма лесно решение. Ние сме като руснаците с техните ядрени, отпадъци. Ще минат години, преди да успеем да неутрализираме влиянието на саудитците, като извадим петрола от употреба.

— Междувременно имаме по-належащи грижи — каза Мърсър, за да върне разговора към темата. — Какъв е планът, щом двамата с Кали пристигнем в Русия?

— Григорий ще ви посрещне в Самара, индустриален град на Волга. Оттам ще се качите на военен хеликоптер, който ще ви откара в мината. Ще има екип за боравене с опасни материали, за да са сигурни, че с плутониевата руда се борави както трябва. Тя ще бъде отнесена в оръжейно депо на хиляда и петстотин километра от каквото и да било, насред Сибир. За ваше сведение, това съоръжение е най-новото и най-доброто в страната, с любезното съдействие на американските данъкоплатци, разбира се. Щом се уверите, че плутоният е на сигурно място в депото, мисията ви е приключена.