Джак Брул - Хаос

До края на първия сектор на стрелата имаше стъпала и още докато тя се вдигаше, Мърсър започна да се изкачва по тях. Следващите три секции нямаха дръжки и трябваше да разчита само на силата на ръцете си. Закатери се като маймуна.

Стигна върха точно когато шлепът започна да се обръща. Сандъците се плъзнаха по палубата и изчезнаха във водопада. Мърсър спря за миг, изчакваше стрелата да застане вертикално. Пастта на Ниагара приличаше на тесен ров сред горите и фермите, езерото Онтарио блестеше като полирано стъкло.

С последен раздиращ писък шлепът се преобърна и точно преди да полети под Мърсър, той се хвърли от крана и дръпна халките на парашута. От пръските не можеше да види нито реката, нито скалите долу, но пък така може би беше по-добре.

Съдбата обаче не искаше да е толкова добра. Подухна вятър и водната мъгла се разсея. И Мърсър видя кипящата река, огромните ерозирали скали и дори едно смело туристическо корабче, „Дамата от мъглата“. Мърсър усети как парашутът му се издува. Но дали щеше да е достатъчно?

Стисна очи.

И ги стисна още повече, когато въжетата се врязаха в слабините му така, че насмалко да го скопят. А после ги отвори. Вятърът подхвана парашута и го понесе над назъбените скали, встрани от падащия във водата шлеп. Кранът се откъсна и за малко не го удари. Мърсър се носи още няколко метра и накрая падна в реката. Течението подхвана парашута и го повлече надолу.

Успя да излезе на повърхността. Дробовете му щяха да се пръснат. Изхлузи се от парашута и заплува. „Дамата от мъглата“ се приближи, пътниците — със сини мушами — заликуваха, като видяха, че е оцелял. Двама матроси му помогнаха да се качи на долната палуба.

— Ти самоубиец ли си бе? — попита го единият. Мърсър само го изгледа, наведе се и повърна.

Мърсър се бе проснал на кожения диван в хола, обут в най-широките си панталони, с торбичка замразен грах на чатала и джин с водка на една ръка разстояние. Повлекан го гледаше от пода с натежали кръвясали очи, възмутен, че са го изгонили от любимото му място.

Кали и Айра Ласко седяха на дивана срещу Мърсър, а Хари и Букър Сайкс бяха на бара. По бара и масичката в хола бяха пръснати сандвичи и пържени картофки от близкия ресторант за бързо хранене.

Когато „Дамата от мъглата“ се върна на кея и стана ясно, че Мърсър не се нуждае от лекар, го закараха в полицейския участък на Ниагара и го обвиниха в какво ли не. Както и при престрелката в Ню Джързи, се наложи Айра да отиде при местните власти, за да го освободят. Сайкс бе взел Кали и екипа й от Гранд Айланд, така че никой не знаеше за тяхното участие. Рут Бишоп от бреговата охрана щеше да води разследването на престрелката съвместно с канадските си колеги, за да открие хеликоптера, от който бяха скочили парашутистите, и най-вероятно щеше да докара сандъците. На Брайън Крена му бе платено да мълчи. До края на седмицата щеше да получи нов влекач и кран. Изчезналият член на екипажа му бе намерен от канадската страна на реката, така че нямаше цивилни жертви. Затова в крайна сметка оповестиха, че случаят е терористична атака срещу водноелектрическата централа на Ниагарския водопад. Мърсър, ДОЯЗ и екипът на Сайкс не попаднаха в официалната версия на историята — участието им беше засекретено.

Тъй като нито едно от телата на терористите не беше извадено, Мърсър, Кали и екипът на Сайкс прекараха деня в участъка за борба с тероризма на ФБР: преглеждаха стотици снимки с надеждата да идентифицират мъжете, които ги бяха нападнали. Единият катер бе оцелял и на борда му бяха намерени толкова много експлозиви, че можеше да потопи презокеански лайнер. Както Мърсър беше забелязал по време на схватката, терористите бяха от Близкия изток. Той разпозна четирима от мъжете на снимките. Двама бяха иракчани, а други двама от Саудитска Арабия. Арабският парашутист, бивш капитан от Републиканската гвардия на Ирак, беше добре познат на Пентагона, но останалите не бяха особено високо в йерархията на Ал Кайда. В базата данни не откриха нищо за другия парашутист.

Айра се погрижи Службата за национална сигурност да го информира как нападателите са влезли в Съединените щати и откъде са се сдобили с оръжие и взрив. Освен това щяха да предоставят двадесет и четири часова охрана в дома на Мърсър. Това бе цената за сътрудничеството му. Той не пожела да послуша Айра да се премести в убежище.

Мърсър — слабините му се бяха вледенили — сложи граха на подноса до себе си и избърса кетчупа от устата си. Току-що беше разказал на Хари за битката и скачането с парашут от водопада.