Джак Брул - Хаос

— Тя ли е онази от Африка?

Кали също хвърли изпитателен поглед на Мърсър.

— А сега съм тук. Каква е вероятността?

— Доста голяма, ако имаш среща със Серена Балард.

— Получаваш отличен. — Тя седна на стола до Мърсър, с което принуди Хари да се наведе през бара, за да може да я оглежда влюбено. — Говорихме с нея този следобед и представи си колко бях изненадана, когато ми каза, че днес вече има среща относно Честър Бауи.

— Ще ми кажеш ли коя си всъщност? — попита Мърсър, без все още да се е съвзел; гледаше я възхитено. — Защото знам, че не работиш в Центъра за контрол върху заболяванията. Техният човек в личен състав едва не се задави, когато попитах за теб.

— Чувал ли си за ДОЯЗ?

— Част от Департамента по енергетика, нали?

— Това е съкращение от Департамент за откриване на ядрени заплахи. Аз съм член на екипа. Основната ни функция е да реагираме бързо в случай на ядрен удар или атака срещу атомна централа. През 2003 година уставът ни малко се промени, след като президентът Буш се обърна към нацията и сериозно сгафи, като каза, че Саддам е тръгнал да пазарува уран в Африка, заради тази грешка ДОЯЗ бе натоварен и със задачата да открие и обезопаси непознати до момента уранови източници. В екип сме по десет човека и претърсваме за стари уранови мини и места, където може да има залежи.

— Значи не си излъгала за това как си открила това селце.

През бляскавите й тъмни очи премина сянка и тя бързо отпи от уискито си. Луничките й гневно поаленяха.

— Не точно. От ЦКЗ се свързаха с мен за това село, защото имало най-висока концентрация на заболели от рак на планетата. Когато докладвах за това на шефовете, те се засуетиха, говориха за това на десетки срещи и комисии и най-накрая оставиха случая, защото, цитирам: „Има по-неотложни неща“.

— Нека отгатна — каза Хари. — Ти си продължила самостоятелно.

Кали кимна, доброто й настроение се върна.

— Ако забелязвате, седя малко накриво, защото ми натъртиха задника, докато отивах в офиса в Ню Йорк.

В ума на Мърсър неволно се появи образа на задните й части. Той побърза да го заличи, но отбеляза:

— Видях, че се качваш в кола със стъклена преграда.

— Шефът на ДОЯЗ, Клиф Робъртс, дойде да ме вземе лично. Точно тогава започнаха да ми се карат. Няма да го забравя този Линкълн. — С небрежен жест Кали отметна косата от челото си, което доомагьоса Хари. — Блъфираха, че ще ме уволнят, а после, че ще ме отстранят от длъжност. Последно ме накараха да си взема едноседмичен отпуск и да се върна, когато имам… — и добави с по-плътен глас, явно имитираше шефа си, — „подходящо отношение на човек от екипа“. Мърсър, завиждам ти, че не ти се налага да се оправяш с идиоти от правителството.

— Една от първите ми длъжности беше в Американската геоложка служба. Нямаше бюрокрация, но знаех, че няма да издържа дълго там. — Той се върна назад към времето, когато бяха в селцето; сега, след като знаеше защо в действителност Кали е била там, вече свързваше нещата. Имаше някои противоречия все пак. — Когато отиде в храстите…

— Проверявах с гайгеров брояч. Ако ти не беше геолог, можеше да не събудя подозрения и да си измисля история. Но ти веднага щеше да разбереш за какво става дума, затова се принудих да отида в джунглата с приказки за стомашно разстройство.

— Съжалявам, че ти причиних неудобство. Всъщност ти изобщо не беше пребледняла, когато се върна, а и се възстанови учудващо бързо.

Тя се ухили.

— Не съм актриса и не се шегувах, че стомахът ми е железен.

— И какво показа гайгеровият брояч?

— Радиацията не беше много над нормата. Колкото и големи да са били залежите, всичко е било изчерпано през тридесетте или четиридесетте години на миналия век, а радиоактивната почва е ерозирала много отдавна.

— Мисля, че по-скоро през тридесетте години — каза Мърсър. — Малко след като Честър Бауи е направил откритието.

— И германците са дошли да вземат всичко, което е оставил Бауи?

— Така мисля. От това, което госпожа Балард ми разказа за Бауи, се съмнявам да е бил предател, затова си мисля, че някой се е възползвал от откритието му след това и се е върнал да изчерпи залежите. — Мърсър си поръча още едно питие. Пианистът сигурно реши, че има достатъчно редовни посетители, за да започне доста добра интерпретация на „Времето отлита“ от „Казабланка“. Сигурно свиреше тази песен по няколко пъти на ден. — А ти как откри Бауи? — попита Мърсър. — Аз го проследих чрез училището.

— Чрез базата данни на данъчните власти. — Кали засмука едно ледено кубче и Хари и Мърсър застинаха, втренчени в чувствените движения на устните й. Тя усети погледите им, бързо схруска леда и се скастри за този си навик, който привличаше повече внимание, отколкото й се искаше. — ДОЯЗ има достъп до някои доста добри бази данни, когато става дума за национална сигурност. Тъй като аз съм отстранена, помолих един от колегите ми да претърси базите. Даде ми името „Кийлър“ и се обадих на директора на училището, а той ми каза за книгата на Серена Балард. Обадих й се и ето ме тук. Само не ми е ясно — продължи тя — какво общо има тази мина с някакъв смахнат професор по класически науки. Серена ми разказа нещичко за теориите на Бауи, а те не се връзват много с това, което открихме. Ако е продължил да се прави на начинаещ археолог, за да докаже теорията си за костите от ледниковия период, би отишъл в Гърция. Как се е озовал в Африка?