Джак Брул - Хаос

— Не съм сигурна, че това ще помогне.

Тонът й сякаш изпрати метално гюле в стомаха на Мърсър.

— Защо мислите така?

— Тук пише, че този Честър Бауи е завършил с най-високо отличие специалност древногръцка история.

— Моля?

— Не мисля, че това е вашият човек. Този не е бил геолог, а историк.

Мърсър изруга и веднага усети неодобрението на госпожа Морланд по телефона. Извини й се и й благодари за отделеното време. За момент се взря пред себе си, без Да оставя телефона.

— Какво пък — каза си и набра справки, за да вземе телефона на малкия колеж в Ню Джързи.

— Архивите ни датират от основаването на колежа от Бенджамин Кийлър през 1884 година — отвърна му весела студентка от учебния отдел, казваше се Джоуди.

— Търся информация за Честър Бауи. Завършил е през 1899 година.

— О, разбира се — каза Джоуди, сякаш го познаваше. — Бауи Тъпака.

— Моля?

— Това му е прякорът. Той е нещо като легенда тук.

— Как така?

— Учил е тук, а след това е станал учител. Предполагам, че е бил наистина чалнат. Изчезнал е през 1930 година или някъде тогава.

Времето съвпадаше, ако Мърсър бе сгрешил възрастта на африканката.

— Защо казвате, че е бил чалнат?

— Не съм сигурна. Студентите използват името му, когато някой направи нещо наистина глупаво. Използваме го като нарицателно.

— Дали някой в отдела не може да ми даде малко повече информация?

— Хм, не съвсем. Сама съм и не знам кога ще се върне шефката ми. Тя е в отпуск по майчинство. — Джоуди замълча за момент, после се оживи. Гласът й се вдигна поне с цяла октава. — Всъщност има една книга, излезе преди няколко години. Има раздел за Бауи Тъпака. Авторката даде на училището няколко копия с автограф. Тук някъде има едно. — Тя затършува в някакви чекмеджета, затръшваше ги така, че тряскането отекваше в ухото на Мърсър. — Да! Намерих я. „Наука без граници: за алхимията, перпетуум мобиле и търсещите безплатен обяд“ от Серена Балард.

Мърсър бе силно заинтригуван как един специалист по древногръцка история е попаднал в книга за такава съмнителна наука. Благодари на Джоуди и затвори, а след това написа заглавието в един сайт за книги.

Откри я. „Наука без граници“ от Серена Балард. Книгата бе издадена преди три години и както изглежда, не се продаваше добре. Нямаше читателски мнения, а в сайта се посочваше, че книгата не е преиздадена.

Той написа името на авторката в търсачката и намери скучен сайт, посветен на книгата. Както подсказваше и заглавието, книгата проследяваше хронологично псевдоучените и ексцентричното им търсене на невъзможни изобретения. На сайта, който се състоеше от една страница, имаше кратки съобщения за някакви странни типове — собственик на химическо чистене от Ню Йорк, който опитал да патентова междузвезден телефон, механик от Пенсилвания, който цял живот се опитвал да извлече енергия от статичното електричество, както и още един от Калифорния, който бил убеден, че е дешифрирал езика на гърбатите китове.

Имаше чувството, че книгата е написана шеговито, и си помисли, че ще е забавно да я прочете. В края на страницата имаше препратка за изпращане на електронно писмо на автора, затова той набързо нахвърли бележка до Серена Балард: обясняваше интереса си към Честър Бауи и остави телефонния си номер.

За негово учудване телефонът иззвъня след по-малко от минута.

— Ало?

— Доктор Мърсър?

— Да. Със Серена Балард ли разговарям?

— Точно така. Не мога да ви опиша колко се изненадах, когато получих писмото ви.

— Със сигурност не толкова, колкото оценявам това, че ми се обаждате — каза Мърсър.

Тя имаше прекрасен гърлен глас.

— Според брояча на този стар сайт вие току-що удвоихте броя на посещенията, откакто е пуснат в интернет.

— Имам чувството, че книгата не е потръгнала така, както сте се надявали.

Тя се изкикоти.

— Издателят ми изгуби един щедър аванс от хиляда долара. Всъщност „Наука без граници“ е плод на любов. Изпратих я до издателите на шега.

— Въпреки това писането на книга си е голямо постижение.

— Направих го заради дядо ми. Ако сте разгледали сайта, може да сте забелязали откъс за човека от Пенсилвания, който се опитал да използва статичното електричество.

— Вашият дядо?

— Вдъхновил се от машина, за която прочел в „Атлас сви рамене“ на Айн Ранд, и решил, че може да я накара да заработи. Прекарваше всяка вечер и уикендите в гаража в занимания. Веднъж подпали пожар и лежа цяла седмица в болницата, след като почти не се уби. Успя да прочете книгата ми, преди да умре, но така и не разбра, че съм успяла да я публикувам. Вие пишете, че искате информация за Честър Бауи.