— Разполагали са с цяла вечност, за да се усъвършенстват. А американецът?
— С него имаше жена.
— Не знам нищо за жената — призна нюйоркчанинът.
— Аз пък не знам какво е станало с тях. Побягнах веднага щом се появиха онези. Бяха ги заловили и Дайс се канеше да ги екзекутира. Възможно е да са убити в престрелката. Не знам.
— Ще разпитам тук-там. Най-добре ела в Ню Йорк. Имам чувството, че ще ми трябваш тук.
— Полетът ми е след два часа.
Мърсър знаеше точно как ще открие Честър Бауи и започна търсенето с убеждението, че е бил на съвсем погрешна следа. Направи логичното предположение, че Бауи не е бил най-големият късметлия в историята, но че е бил опитен геолог, при това дяволски добър. Също така предположи, че човек над петдесетте не би пътувал до една от най-откъснатите точки на света без помощен екип. Като пресметна, че разкопките са били в началото на 40 — те години и се върна назад, предположи, че Бауи трябва да е завършил колеж след 1913 година. Даде си аванс от още пет години и започна търсенето от 1908 — а.
Следващата стъпка беше много проста — да претърси електронната база данни в академичния справочник „Кой кой е“ в периода между 1908 и 1945 година. На компютъра му трябваше не повече от секунда, за да покаже, че не открива Честър Бауи. Без да се разтревожи, Мърсър разшири периода до 1900 година — най-стария архив, но пак не получи резултат.
Облегна се назад и се зачуди дали Бауи просто не е бил слаб студент или дори по-лошо — самоук геолог. Беше толкова сигурен в метода си на проучване, че не бе отчел тези две възможности. Сега просто написа името на Бауи в търсачката и в продължение на час безрезултатно извеждаше и преглеждаше случайни резултати.
Не искаше да се откаже от идеята, че Бауи е получил университетско образование. Никой не би открил Урановите залежи без такава подготовка. Обади се в канцелариите на десетки училища с отлични факултети по геология. Нямаше и следа от Честър Бауи. Свърза се с всички по-големи миньорски училища — пак без резултат, макар да се върна до 1900 година, което означаваше, че Бауи трябва да е бил на шестдесет, когато е бил в Централноафриканската република. Обядва приведен над компютъра и остави телефонния секретар да приема десетките обаждания. За вечеря си поръча китайска храна, която също изяде на бюрото, и си легна чак в един. На следващата сутрин седна на бюрото в шест, а кафето беше толкова силно, че можеше да свали емайла от зъбите му. Продължи работа с търсачката до девет и в девет и една се обади на компанията, която поддържаше сайта „Кой кой е“. Премина през две секретарки и най-накрая се добра до главния архивист. Тя се представи като госпожа Морланд. Гласът й беше толкова немощен, че той предположи, че вероятно е завършила поне няколко години преди Честър.
— С какво мога да ви помогна, доктор Мърсър? Той бе сметнал за благоразумно да използва титлата си и да украси малко историята.
— Госпожо Морланд, аз съм геолог и току-що се върнах от Централна Африка, където се натъкнах на гроб в далечно селище. На надгробния камък пишеше, че там е погребан Честър Бауи, починал през 1942 година. Една от възрастните жени в селцето си спомни, че този човек също е бил геолог. Отишъл сам там и бил разкъсан от лъв.
— Колко ужасно — каза възрастната библиотекарка.
— Да. Освен това тя каза, че оттогава в селцето непрекъснато се случват нещастия, болести по добитъка, суша и какво ли не. Мисли, че духът на Бауи ги преследва, защото семейството му не знае как и къде е починал. За нас това звучи малко странно, но анимизмът е преобладаващото вярване в тази част на Африка.
— Доктор Мърсър, родом съм от Нова Англия. Знам всякакви истории за призраци.
— Обещах й да се опитам да се свържа със семейството на Бауи, за да им разкажа какво се е случило с него.
— И смятате, че мога да ви помогна?
— Това е само шесто чувство, но мисля, че той е бил талантлив геолог и е възможно да разполагате с архиви от следването му. Архивите ви са от 1900 година и се питах дали не бихте могли да потърсите няколко години по-рано.
— Няма нужда да търсим. Готвим се да качваме данни от 1890 до 1899 година на сайта. Един момент. — Тя започна да пише толкова бавно, че Мърсър си каза наум името буква по буква. — Ето го и него. Честър Т. Бауи, випуск 1899 от Държавния колеж „Кийлър“, Ню Джързи.
Знаеше си.
— Благодаря, госпожо Морланд. Ще се свържа с колежа. Да се надяваме, че пазят толкова стари архиви и ще могат да ми дадат някакви данни за роднините му.
Читать дальше