Джак Брул - Хаос

— Ако имаме късмет, записките на Серена може и да хвърлят някаква светлина върху това.

— Това ме подсеща — бързо каза Кали. — Директорът на „Кийлър“ й е ядосан. Трябвало да върне на училището материалите от проучването преди години. Така че подсети ме да й кажа, че трябва да върне всичко.

Една жена към четиридесетте влезе в тъмния бар. За разлика от прииждащите на вълни туристи, беше облечена в делови костюм и носеше куфарче. Имаше дълга руса коса и закръглено лице. Мърсър прецени, че е висока към метър и шестдесет и е на неговите килограми. Предположи, че в рода й е имало холандски преселници. Тя забеляза тримата на бара и тръгна право към тях. Да, това трябваше да е Серена Балард.

— Доктор Мърсър? Госпожица Стоу?

— Открихте ни — отвърна Кали.

— Здравейте. Аз съм Серена Балард.

— Моля, наричайте ме Кали. — Дори седнала на стола, Кали беше почти с глава по-висока от изпълнителната директорка на казиното.

— А мен всички ме наричат Мърсър. — Той се ръкува с нея. Очите й бяха сини като метличини. — Това е приятелят ми Хари Уайт.

Хари не повтори шегата си за услугите. Инстинктивно бе забелязал, че Кали би я разбрала. Но не мислеше, че ще е така със Серена Балард.

— Приятно ми е.

Серена погледна Мърсър, а след това и Кали.

— Книгата ми излезе преди три години и изведнъж не един, а двама души проявяват интерес.

— С Мърсър работим по един и същи случай от различна гледна точка и стигнахме до една следа — вас. Да ви почерпим едно питие?

— Само диетична кола. Защо не седнем по-далеч от пианото? — Тя вдигна куфарчето си. — Донесох всичко, което успях да открия. Всъщност има доста повече, отколкото си мислех, а това ми напомни, че трябваше да върна всичко в колежа „Кийлър“.

Кали взе питието на Серена и своето.

— Директорът на училището ме помоли да ви кажа същото. Каза го, сякаш учените са се скъсали да търсят информация за Честър Бауи.

Настаниха се в ъгъла и Серена изсипа съдържанието на куфарчето на масата. Имаше десетина овехтели тетрадки, няколко стари картонени папки и куп хвърчащи листове. Мърсър, Хари и Кали започнаха да прелистват тетрадките. От нетърпеливото изражение на Серена бе ясно, че иска да помогне, но няма какво толкова да добави.

— Не мога да ви кажа кой знае какво. Прегледах част от тези неща в офиса, но се страхувам, че това не събуди спомените ми. Както ви казах по телефона, написах книгата отдавна, а Честър Бауи не заема голяма част в нея.

— Кога за първи път чухте за него? — попита Кали и вдигна поглед от една пожълтяла тетрадка.

— Свекър ми бе учил в „Кийлър“. Той ми разказа за него, докато работех по книгата. Макар да е изчезнал през тридесетте години, студентите все още говорели за Бауи Тъпака по времето, когато свекър ми учил там. Аз просто се свързах с училището и им казах, че пиша за Бауи. Те ми изпратиха всички свои архиви.

Кали продължи да я притиска.

— Не сте ли се натъквали на името му на други места?

— Не, съжалявам. — Серена отпи от кока-колата. — За какво става дума?

Мърсър остави тетрадката, която прелистваше.

— Открихме една манерка в малко селце в Централна Африка. Принадлежала е на Честър Бауи. Една старица си го спомни от своето детство. Каза ни, че малко след като Бауи си тръгнал, дошли други бели и убили много от местните жители.

— Господи, това е ужасно! Защо ще правят такова нещо?

Мърсър просто сви рамене: не бе нужно тя да разбира за урановата мина.

— Не знаем. Надявахме се, че този материал ще ни помогне да разберем.

Серена захапа долната си устна.

— Вие двамата собствено проучване ли правите, или това е някаква правителствена поръчка?

— Аз съм правителствен служител — отвърна Кали. — Съжалявам, но не мога да ви кажа длъжността си. Мърсър е цивилен консултант.

Мърсър се опита да сдържи усмивката си. Кали беше вложила в гласа си точно толкова намек, че да накара Серена Балард да си направи собствено заключение и да направи предложение, без да са я помолили.

— Щях да ви оставя нещата за през нощта, за да мога да ги върна в „Кийлър“, но ако това е служебна работа, задръжте ги, докато приключите. Просто след това ми ги върнете, за да мога да ги изпратя.

Мърсър й отправи най-хубавата си усмивка.

— Ще ви предложа нещо по-добро. Лично ще ги изпратя в „Кийлър“ с обещанието, че доколкото можем, ще ви информираме за всичко.

Серена засия от това, че я включват.

— Не бих могла да искам повече. — Изправи се. — 0, и тъй като държа на думата си, ви уредих стаи за сметка на хотел „Деко Палас“. Вече трябва да сте в системата. Просто кажете имената си на рецепцията.