Джак Брул - Хаос

Хариби Дайс влезе в колибата и потупа наемника по рамото. Мъжът рязко се обърна и Дайс се дръпна. Мърсър се зачуди. Та нали командваше войници, известни с бруталната си жестокост, и имаше самочувствие, дължащо се на огромния му ръст… но въпреки това се страхуваше от наемника.

— Какво ти казаха? — Акцентът на белия мъж беше силен, гласът му беше плътен като на Дайс.

— Няма какво да казват — отвърна водачът на бунтовниците с нещо като уважение. — Ще намерим, каквото търсим.

— Не ми харесва, че бяха тук, когато дойдохме.

— На мен също, Поли — съгласи се Дайс. — Хората ми са ги видели да влизат точно преди атаката. Ще отнесат в гроба онова, което са научили.

— Не знаем кой ги е изпратил.

— Американци са. Сигурно са от ЦРУ. Наемникът огледа Мърсър и Кали. Не изглеждаше смаян от външността им.

— Според мен не са от ЦРУ.

— Тогава ни изтезавай и разбери, тъпо копеле. — Избликът на Кали изненада и тримата мъже. Мърсър стисна ръката й, но тя продължи: — Набийте бамбукови трески под ноктите ни. Заровете ни в жарава. Правете каквото искате. Накрая ще разберете, че аз работя за Центъра за контрол върху заболяванията в Атланта, а Мърсър е тук от страна на ООН. Ако случайно не сте разбрали, вашата малка революция предизвика хуманитарна криза, която уби много хора и принуди хиляди да напуснат домовете си.

Поли я погледна за миг и без да пророни и дума, излезе. Дайс го последва. След минута нахлуха четирима млади бунтовници. От думите на Дайс Мърсър и Кали знаеха какво ги чака, но не и че ще е толкова скоро. Кали изпищя, а Мърсър се изправи, изрита автомата от ръцете на единия хлапак, хвърли се върху втория, събори го на земята и скочи върху него с цялата си тежест. Дъхът на младежа го блъсна с воняща комбинация от спарен алкохол и гранясало месо. Мърсър го удари с глава и тъкмо понечи да го изрита, когато третият боец стовари приклада на калашника си в бъбрека му.

Мърсър се преви от пронизваща болка, но успя да се претърколи и дървеният приклад този път го удари отзад по крака. Мърсър продължи да се търкаля, докато боецът го обсипваше с удари — размахваше автомата като тояга. Мърсър стигна до стената на колибата и трескаво започна да я рита, за да пробие дупка. Беше си чисто изпитание на издръжливост между стената и способността му да понася болка, но съдбата пожела стената да е дебела и здрава и един особено силен удар по главата го просна на земята.

Бунтовникът го удари още веднъж за по-сигурно и после заедно с другаря си го изправи на крака. Съпротивата на Кали беше сломена в първата секунда на мелето с удар с приклад в корема.

Измъкнаха ги навън. Неколцина развълнувани войници се бяха събрали на малкия площад. Бяха останали само две колиби: другите представляваха купчини тлееща пепел. Пред едната чакаше опашка от мъже. Шегуваха се с нервни презрителни закачки и озъбени усмивки, докато чакаха реда си върху оцелелите жени вътре.

Зад някакъв странен каменен стълб бяха забити два кола. Мърсър неясно осъзна размерите на чудноватата колона, приблизително два метра, оформена като обелиск. Блъснаха го към единия кол. Кали падна, докато я бутаха към втория. Един бунтовник я вдигна, а друг завърза китките й за кола. Мърсър се опита да се пребори с двамата си пазачи, но накрая завързаха и него.

Дайс се приближи до тях, оглеждаше огънчето на пурата си на помръкващата дневна светлина. От наемника нямаше и следа.

— Някакви последни желания? Съжалявам, но не мога да ви дам от пурите си. Може би някой от хората ми ще ви даде цигара.

— Генерал Дайс — започна Мърсър. Смяташе да го помоли да ги остави живи, но млъкна. Доволното изражение на Дайс показваше, че безброй пъти е бил в същото положение и че молбите за милост му харесват.

Мърсър нямаше да му достави това удоволствие. Щом трябваше да умре, искаше да е поне донякъде по неговите условия. — Искам аз да дам заповедта за стрелба. Дайс кимна и се изсмя.

— Виждам, че си мъжко момче. Уважавам това. — Дайс извика на четиримата мъже, които се разхождаха наблизо. Взводът за разстрел. Единият вдигна палец в знак на съгласие.

— Не съм мъжко момче — каза Мърсър. — Не и в какъвто смисъл мислиш.

— В такъв случай, приятно умиране, господин Никой.

— Какви ги вършиш, по дяволите? — прошепна Кали, когато Дайс се отдалечи, за да строи бойците си.

— Когато дам команда да стрелят, клекни.

— Какво?

— Просто клекни.

— Мислиш, че можем да избегнем куршумите като в „Матрицата“?