Джак Брул - 700 метра под земята

Още не се бе отърсил от тези неприятни мисли, когато личната му секретарка го повика по интеркома.

— Мосю Д’Авежан, мосю Пикфорд ви търси по телефона. Както винаги твърди, че е спешно.

Д’Авежан направи кисела физиономия. Ралф Пикфорд бе паразит, хранещ се от разпада на енергийния пазар. Или поне така мислеше Ролан за него. В действителност американският милиардер бе един от най-хитрите играчи в бизнеса и същевременно държеше най-големия пакет акции на „Юродайн“ след контролния пакет на самия Д’Авежан.

Той въздъхна уморено, покашля се и отвърна с твърд глас:

— Свържи ме с него, Одет. — И вместо да чака Пикфорд да заговори пръв продължи със същия тон: — Ралф, моментът не е подходящ. Ако ме търсиш, за да ми кажеш, че испанците са се отказали от сделката, вече го зная от снощи, но предпочитам засега да остане в тайна. Зная също така, че акциите са паднали с още половин евро, и не е необходимо да ми се напомня, че ако цената слезе с още десет процента, ще трябва да продаваш, за да намалиш размера на данъците си, и че изтеглянето ти може да има катастрофални последствия за компанията.

През шестте години, откакто тексаският нефтен магнат бе закупил голямо парче от „Юродайн“, Ролан се бе държал с него със сдържана сърдечност, освен в случаите, когато се налагаше да раболепничи. Нямаше представа защо напоследък си позволява да говори така агресивно с човек, който практически можеше да разори компанията му само с едно телефонно обаждане.

Очевидно самият Пикфорд не бе очаквал толкова неприязнено посрещане, защото за няколко секунди на линията се възцари тишина.

— Хъм — изръмжа той накрая. — Май тази сутрин някой е нахлузил тесните слипове.

Д’Авежан бе прекарал доста време сред американци и си даваше сметка, че в техния свят това е почти обида.

— Нося боксерки, Ралф, и тестисите ми се чувстват добре в тях. Имаш ли нещо конструктивно за казване, или се обаждаш да се оплачеш, че си изгубил петдесет милиона долара, откакто звънна камбаната на борсата?

— Не се залъгвай, Ролан. Изгубих петдесет на пазара, но спечелих сто след като изместих испанците. Тази информация също е само за вътрешна употреба. От месеци знаех, че смятат да се оттеглят в последната минута. Страната им е пред фалит, а те продължават да се заиграват с профсъюзите и да им правят мили очички, вместо да дръпнат шалтера и да хвърлят вината върху външни сили. Постъпиха днес с теб точно както направиха с онази китайска фирма за слънчева енергия преди два месеца. Ако не си забравил, фирмата им тогава ритна канчето, а изпълнителният директор си направи коктейл от приспивателни таблетки и водка, за да се отърве от срама. Когато китайското правителство е най-големият ти работодател, няма начин да се измъкнеш невредим, ако си изгорил няколкостотин милиона юана, припечелени с кървав пот от твоя народ.

— Всичко това е много интересно, Ралф, но накъде всъщност биеш? — Ролан отново бе изненадан от твърдостта, с която се обръщаше към най-големия акционер. При други обстоятелства поне щеше да се извини за провала с испанците.

— Това, което казвам, е — заговори Пикфорд и този път не прикриваше тексаския си акцент, — че накарах моите счетоводители да прегледат отново сметките на компанията и както се оказа, никой от тях няма ни най-малка представа какво е станало с осемдесет и седемте милиона долара, които си похарчил, за да купиш нещо на име „Търговска компания „Драконът на късмета““ от Гуанджоу, Китай, преди осем месеца. „Драконът на късмета“ е бил основан в деня, когато си го придобил, и доколкото можахме да определим, не разполага с никакви активи, освен номер на пощенска кутия в централната пощенска служба на Гуанджоу.

— „Драконът на късмета“ ще бъде нашият таен склад в Южен Китай — отвърна Д’Авежан и в гласа му се долови досада, сякаш въпросът е маловажен. — И тъй като разговаряме двамата с теб и знам, че телефоните не се подслушват, седемте милиона долара бяха за легитимиране на търговското название и всички останали чиновнически тъпотии, когато правиш бизнес в Китай. Нищо чудно дотук. Останалото обаче е за подкупи. Някои сега, други в обозримото бъдеще. По-добре да разполагаме с готова сума в началото, отколкото да я събираме, когато ни се наложи.

— Струва ми се доста големичка — изръмжа Пикфорд.

Ролан се опита да го обясни на език, който американецът би разбрал.

— През последното десетилетие Китай измина дълъг път. Вече не можеш да правиш сделки с шепа мъниста и лъскава басма, както са постъпвали вашите предци американците с индианците. Китай държи доста козове на различни места по света. Повярвай ми. Всичко по-малко от сто милиона си е кражба и аз говоря за евро, не за вашите девалвирали зелени хартийки.