Дъглас Престън - Реликвата

— Можеш да го изключиш — каза Кавакита. — Но обичам да наблюдавам прехвърлената от генетичния синхронизатор информация. Все едно наблюдаваш река — за предпочитане пълна с пъстърви.

След около пет минути информационният поток спря и екранът опустя, потрепвайки в бледо синьо. Появи се лицето на Моу от „Тримата глупаци“ и прозвуча гласът му: „Мисля, мисля, но нищо не измислям!“

— Това означава, че програмата тече — обясни Кавакита и се изкикоти на шегичката си. — Може да отнеме до един час в зависимост от това колко раздалечени са двата вида.

На екрана изникна съобщение:

ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВРЕМЕ ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ: 3:03:40 мин

— Шимпанзетата и хората са сравнително сходни — деветдесет и осем процента от гените им са еднакви, — затова става доста бързо.

На екрана над главата на Моу просветна крушка.

— Готово! — каза Кавакита. — Да видим резултатите.

Той натисна един клавиш. На екрана се изписа:

ПЪРВИ ВИД:

Вид: Pan troglodytes

Род: Pan

Семейство: Човекоподобни

Разред: Примати

Клас: Бозайници

Тип: Гръбначни

Царство: Животинско

ВТОРИ ВИД:

Вид: Homo sapiens

Род: Homo

Семейство: Хора

Разред: Примати

Клас: Бозайници

Тип: Гръбначни

Царство: Животинско

Общи гени: 98,4%

— Вярваш или не — каза Кавакита, — идентифицирането на двата вида беше направено единствено по гените. Не подадох информация какво представляват двата организъма. Това е подходящ начин да се демонстрира на скептиците, че екстраполаторът не е само машинка или манипулация. Сега да видим описанието на междинния вид или, както каза — липсващата връзка.

Морфологични характеристики на междинната форма:

Строен

Мозъчна вместимост: 750 куб. см.

Двуног, изправена стойка

Противостоящ палец

Липсващо противостоене на пръстите на краката

Междуполов диморфизъм под средния

Тегло, зрял мъжки индивид: 55 кг

Тегло, зрял женски индивид: 45 кг

Период на бременност: осем месеца

Агресивност: слаба до умерена

Цикъл на разгонване при женски индивид: понижен

Списъкът нямаше край и ставаше все по-непонятен. В графата „остеология“ Марго не разбра почти нищо:

Процес на атавистични париетални отверстия

Силно редуцирана тазова кост

10–12 прешлена

Частично завъртян голям трохантер

Изпъкнала очна кухина

Атавистичен челен израстък с изявена зигоморфност

„Това би трябвало да означава с чело на бръмбар“ — каза си наум Марго.

Еднодневен

Частично или периодично моногамен

Живее в обединени социални групи

— Хайде стига! Как може да изчисли подобно нещо? — възкликна Марго, сочейки „моногамен“.

— Хормони — отвърна Кавакита. — Съществува ген на хормон, който се среща при моногамни бозайници, но не и в полигамии видове. При хората този хормон играе известна роля при събирането на брачните двойки. При шимпанзетата липсва, а те са изключително полигамии животни. Както и обстоятелството, че цикълът на разгонване при женския индивид е понижен — среща се само при относително моногамни видове. Програмата използва огромен арсенал от умения — изтънчени AI алгоритми, неясна логика, — за да интерпретира въздействието на всевъзможни комбинации от гени върху поведението и външния вид на предполагаемия организъм.

— Алгоритми? Логика? Направо ще ме съсипеш — възкликна Марго.

— Всъщност няма значение. Няма нужда да познаваш всички тайни. Казано с две думи, програмата разсъждава много повече като човешко същество, отколкото като обикновен компютър. Прави научнообосновани предположения, прибягва до интуиция. Тази характеристика „обединени“ например е екстраполирана от наличие или липса на около осемдесет различни гена.

— И това ли е всичко? — попита с насмешка Марго.

— Не — продължи Кавакита. — Програмата може да бъде използвана за търсене на размерите, формата и поведението на един отделен организъм чрез въвеждане на ДНК само от един, а не от два индивида и блокиране на екстраполационната логика. А в случай че субсидирането продължи, възнамерявам да добавя още два модула — първият ще екстраполира назад във времето от единичен вид, а другият напред. С други думи, ще имаме възможност да узнаем повече за отдавна изчезнали индивиди и да отгатваме за индивиди в бъдещето. — Той се ухили. — Не е зле, а?

— Изумително! — отвърна Марго. Помисли си, че собственият й изследователски проект е недоносче в сравнение с този. — Как го разработи?