Дъглас Престън - Маршрут 666

Отново въздъхна, защипа поредните листове в тънка папка и я хвърли в таблата за изходящи документи. Мъртво куче, извадено от канала Гоуанъс. Причина за смъртта: огнестрелна рана. Собственик: неизвестен. Точка на разследването. Свали поредната преписка от купчината. Рандолф Роуел, скочил от моста „Трайбъро“, възраст 22. В джоба: предсмъртно писмо. Причина за смъртта: удавяне. Точка на разследването.

Папката полетя към таблата. Внезапно отвън долетя басовото боботене на служебния катер, който насочваше нос към доковете. Рано се връщат. Двигателят работи някак по-гърлено, помисли си той. Май се нуждае от реглаж.

По дъските се разнесе тропот от бягащи крака, вратата се завъртя на пантите си и се блъсна в стената. В помещението нахлу група мъже с черни неопрени без отличителни знаци и боядисани в черно и зелено лица. От вратовете им висяха гумени раници, наподобяващи дисаги.

— Къде са водолазите? — прогърмя водачът им — едър мъжага с тексаски акцент.

— Вадят един чопър от Ийст Ривър — отвърна Сноу и погледна към акостиралия на пристана плавателен съд. — Вие вторият отряд ли сте? — Вместо познатото синьо-бяло полицейско катерче във водата се поклащаше малък боен кораб с мощен двигател и боядисан в защитни цветове корпус.

— Всички ли са там? — попита мъжът.

— Всички освен мен. Кои сте вие?

— Бъди сигурен, че не сме роднини на майка ти, приятел! — изръмжа онзи. — Трябва ни човек, който да ни покаже най-краткия път до страничния канал на Уест Сайд, при това веднага!

Сноу усети как нещо го присвива под лъжичката.

— Нека се свържа по радиостанцията с командира на…

— Нямаме време. Ти не можеш ли?

— Е, познавам теченията покрай цялата брегова ивица на Манхатън… Това е основна част от подготовката на всеки полицейски леководолаз…

— Можеш ли да ни заведеш? — нетърпеливо го прекъсна едрият мъж.

— Вътре ли искате да проникнете? Трябва да ви предупредя, че повечето тръби имат решетки или са прекалено тесни за…

— Кажи да или не!

— Май да — потрепна гласът на Сноу.

— Име?

— Сноу. Полицай Сноу.

— Скачай в катера!

— Ами костюм, кислород?

— Имаме всичко необходимо. Ще се облечеш на борда.

Сноу стана от стола и последва мъжете на кея. Не му приличаше на покана, която може да откаже.

— Още не сте ми казали кои сте… — подхвърли той Мъжът стъпи с единия си крак на борда и се обърна:

— Командир Рачлън, началник на отряд „Синьо–7“ на тюлените. Това стига ли ти?

Щом Сноу се прехвърли през борда, катерът изрева и рязко се отдели от кея.

— Хей, внимавай с руля! — извика на кормчията командирът и направи знак на Сноу: — Сега чуй каква е работата… — Бръкна под тапицираната седалка и измъкна непромокаема карта. — Екипите са общо четири, по два на обект… — Огледа се наоколо и повиши глас: — Донован!

— Сър? — скочи някакъв младеж, слаб и жилав дори в безформения неопрен. Чертите на лицето му бяха скрити под дебел пласт боя.

— Донован, ще бъдеш двойка със Сноу!

Тишината, която последва, очевидно издаваше нежеланието на Донован.

— Какво става? — попита най-сетне Сноу.

— Задачата е ПР — отвърна Рачлън.

— А?

— Подводно разрушение — изгледа го смръщено командирът. — Повече не ти трябва да знаеш.

— Това има ли връзка с последните обезглавявания?

— Задаваш прекалено много въпроси за дебелогъзо сукалче, което се гмурка във ваната на мама и се води полицейски водолаз! — остро го нахока командирът.

Сноу замълча, без да смее да погледне към Донован.

Рачлън разгърна някаква карта и заби пръст в голяма синя точка:

— Можем да влезем оттук! Но новата пречиствателна станция прави района непригоден за целта ни, затова ще ни заведеш ей тук! — Пръстът му се заби в друга синя точка.

Сноу се наведе над ламинираната карта. Най-отгоре с калиграфически букви беше изписано: 1932. ОТВОДНИТЕЛНИ И БИТОВИ КАНАЛИ НА УЕСТ САЙД, ДОЛЕН КВАДРАНТ. Под заглавието имаше лабиринт от тънки пресичащи се линии. Някой бе нанесъл точици на три места откъм западната страна на парка. Приковал очи в плетеницата, Сноу потъна в напрегнат размисъл. Най-лесно можеше да се проникне откъм канала „Хумболд“, но оттам пътят до Западния страничен бе прекалено сложен и дълъг. Освен това не изпитваше никакво желание отново да се връща там. Направи опит да си спомни безкрайните учения с малките лодки, които се завираха из мръсните канали. Къде още се оттича страничният на Уест Сайд?

— Есе ли ще пишеш? — втренчи се в него Рачлън. — Побързай, защото времето ни е кът.