Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Нямам представа за какво говорите.

Пендъргаст се усмихна, ала това бе леко надменна усмивка — като на възрастен, който мъмри дете.

— Вие сте в такъв бизнес, господин Буут, в който определени документи трябва да бъдат държани в пълна секретност. Тези документи са перлите в короната на компанията ви. Имам предвид, разбира се, картите от сеизмичното проучване на формацията „Анадарко“. Тези карти показват местоположението на нефтени и газови находища и сте платили много за тях. Ето защо да имате хранилище е задължително. А тъй като сте човек, който не се доверява никому, има смисъл то да е във вашия кабинет, където можете да го държите под око. Върху три от стените в кабинета ви има скъпи картини от стари майстори. Върху онази част от четвъртата стена — там — имате евтини гравюри. Които могат да се преместят, да се махнат, без опасения, че ще бъдат повредени. Ето защо хранилището е скрито зад ламперията на онази стена.

Буут се разсмя.

— Вие се вживявате в ролята на истински Шерлок Холмс, така ли?

Пендъргаст също се разсмя.

— Най-почтително ви моля, господин Буут — и, това, разбира се, е изцяло доброволно — да отворите онова хранилище и да ми дадете сеизмичното проучване на окръг Край, Канзас. Последното, завършено през 1999 година.

Буут изведнъж усети, че бе необходимо да направи усилие да се овладее. И както винаги — успя. Беше научил преди много време, че тихият тон е по-заплашителен и затова гласът, с който заговори, едва се чуваше.

— Господин Пендъргаст, както сам казахте, тези проучвания — независимо на кои райони — са перлите в короната на АВХ. Само геоложката информация представлява трийсет години сеизмични проучвания и сондажи на стойност може би половин милиард долара. А вие искате аз просто да ви я дам?

Буут се усмихна хладно.

— Както казах, молбата ми е да го сторите съвсем доброволно. Никога не бих могъл да получа заповед за информация като тази.

Агентът нямаше как да продължи, нямаше карти, които да изиграе, както сам си призна открито. Това бе някаква шега — или номер. В цялата тази работа имаше нещо, което караше Кенет Буут да се чувства определено некомфортно. Успя да се усмихне приятно.

— Съжалявам, че не мога да ви удовлетворя, господин Пендъргаст. Ако няма нещо друго, пожелавам ви всичко хубаво.

И се зае отново със записката си. Ала черната фигура в ъгълчето на окото му не помръдна.

Буут заговори, като се помъчи да я игнорира.

— Господин Пендъргаст, след десет секунди вие ще бъдете натрапник в този офис и тогава ще повикам охраната.

Спря се, изчака десет секунди и натисна бутона на интеркома към секретарката си.

— Кати, извикай охраната да изведе господин Пендъргаст от офиса. Веднага.

Буут възобнови работата си — пишеше докладна до вицепрезидента си по финансовите въпроси. Но не можеше да не забележи, че онзи кучи син продължаваше да си седи, да почуква с пръст по облегалката на стола и да се държи по същия безгрижен начин, сякаш бе в чакалнята на лекар. Нахален негодник!

Интеркомът иззвъня.

— Охраната е тук, господин Буут.

Преди Буут да успее да отговори, мъжът се изправи с елегантна бързина и се доближи до чертожната маса. Буут се вторачи в него, отговорът заседна в гърлото му, като забеляза изражението на бледото лице на агента.

Пендъргаст се наведе напред и прошепна в ухото му едно число: 2300576700.

В първия миг Буут бе объркан, числото му звучеше познато, а като осъзна какво означаваше то, усети как скалпът му пламва. На вратата се почука, след което влязоха трима охранители. Спряха се с ръце върху оръжията.

— Господин Буут, този ли е човекът?

Пендъргаст се усмихна и им махна с ръка да си вървят.

— Господин Буут няма да има нужда от помощта ви, господа. И би искал да ви се извини за безпокойството.

Те погледнаха към шефа си. След кратка пауза той кимна вдървено:

— Точно така. Няма да имам нужда от вас.

— Бъдете така добри да заключите вратата, след като излезете — усмихна се Пендъргаст, — и моля, предупредете секретарката да не пуска посетители и да отклонява телефонните разговори в следващите десет минути. Ще имаме нужда от малко усамотение.

Гардовете отново погледнаха към Буут за потвърждение.

— Да — рече Буут, — ще се нуждаем от малко усамотение.

Мъжете излязоха, ключалката изщрака и в офиса се възцари тишина. Пендъргаст се обърна към главния изпълнителен директор на АВХ и рече жизнерадостно:

— А сега, скъпи господин Буут, да се върнем ли отново към разговора ни за перлите в короната?