Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Пендъргаст, от друга страна, сякаш почти не присъстваше на мястото. Не бе разменил и дума с нея, след като тя го взе с колата, и сега зяпаше в далечината, към Могилите, сякаш и мислите му бяха също тъй далечни. Докато го гледаше, той изведнъж сякаш се сепна. Пристъпи по-близо.

— Елате, елате — каза шерифът със сърдечен тон. — Погледнете, агент Пендъргаст, ако това ви интересува. Ти също, Кори.

Пендъргаст пристъпи, Кори го последва.

— Съдебният лекар след малко ще го отвори.

— Бих посъветвал това да стане в лабораторията.

— Глупости.

Фотографът направи няколко снимки, светкавицата му проблесна в сумрака на зората, след което отстъпи назад.

— Давай — каза Хейзън на съдебния лекар.

Той извади ножици и внимателно мушна едното острие под връвта. Щрак. Коремът се изду и връвта започна да се изнизва под налягането.

— Ако не внимавате — предупреди Пендъргаст, — някои от доказателствата могат да станат… ъ-ъ-ъ… негодни.

— Важно е онова, което е вътре — каза весело шерифът.

— Бих казал, че е най-важното.

— Можете да си го казвате, както си щете — отвърна шерифът, доброто му настроение придаде на забележката му обиден привкус. — Отрежи и другия край.

Щрак.

Целият корем цъфна отворен и маса неща се изсипаха от него върху земята. Разнесе се гадна миризма. На Кори й се повдигна и тя отстъпи назад, запушила с длан устата си. Трябваше й малко време, за да осъзнае какво бе онова, което се бе изсипало, вдигайки пара, върху земята — някакво невероятно съчетание от листа, клонки, голи охлюви, саламандри, жаби, мишки, камъни. Наранена, но все още жива змия се разви от кълбото си и се понесе в болезнен зигзаг в тревата.

— Кучи син — рече Хейзън, отдръпна се назад с хлътнало от отвращение лице.

— Шерифе?

— Какво?

— Ето я опашката ви.

Пендъргаст сочеше нещо, което се подаваше от купчината.

— Опашка ли? За какво говориш?

— За откъснатата опашка на кучето.

— А, тази опашка ли? Ще я поставим в торбичка и ще я дадем за анализ.

Хейзън бързо се съвзе и Кори забеляза как намигна на съдебния лекар.

— И каишката на кучето.

— Аха.

— Мога ли да ви обърна внимание — продължи Пендъргаст, — че коремът изглежда е бил отворен със същия груб инструмент, използван и преди при ампутацията на Суег, при отрязването на опашката на кучето и при скалпирането на Гаспариля.

— Точно така, точно така — каза шерифът, без да обръща внимание на думите му.

— И ако не греша — продължи Пендъргаст, — ето го и самият груб инструмент. Счупен и захвърлен настрани.

И той показа нещо встрани в пръстта.

Шерифът погледна, намръщи се и кимна на човека от екипа за претърсване, който фотографира предмета наместо, след това взе двете му части с щипци с гумени накрайници и ги постави в торбички. Беше кремъчен индиански нож, завързан за дървена дръжка.

— Оттук мога да кажа, че това е праисторически нож на южните шайени, привързан с кожени ремъци към върбова дръжка. Оригинал е и трябва да добавя, че е бил в идеално състояние, преди да бъде строшен поради неловка употреба. Находка от особено значение.

Хейзън се ухили.

— Да, бе, важна. Още една опора за цялата тази евтина драма.

— Моля?

Зад тях се чу шумолене и Кори се обърна. Двамина щатски полицаи с блестящо лъснати обувки си пробиваха път през царевицата към полянката. Единият носеше факс. Шерифът се обърна към новодошлите с широка усмивка.

— Аха. Точно това очаквах.

Той протегна ръка, взе факса, хвърли му един поглед и усмивката му се разшири още повече. След това подаде факса на Пендъргаст.

— Това е заповед за отстраняването ти от разследването, Пендъргаст — направо от офиса за Средния запад. Отстранен си от случая.

— Наистина ли? — Пендъргаст прочете внимателно документа. След това вдигна глава. — Мога ли да задържа това, шерифе?

— Във всички случаи — отвърна Хейзън. — Задръж го, сложи си го в рамка, закачи го в кабинета си. — И изведнъж тонът му стана далеч по-враждебен: — А сега, господин Пендъргаст, с цялото ми уважение, това е сцена на местопрестъпление и до нея не се допуска неоторизиран персонал. — Зачервените му очи се завъртяха към Кори. — Това важи за теб и за помагачката ти.

Кори отвърна на погледа му.

Пендъргаст сгъна грижливо листа и го мушна в джоба на сакото си. Обърна се към Кори:

— Да вървим, а?

Тя го изгледа вбесена.

— Агент Пендъргаст, нали няма да оставите да му се размине просто ей така…