Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Мъжът го погледна благо и отговори с присъщия си меден тон:

— Мога ли да предложа, шерифе, и на този също тъй отличен въпрос да бъде отговорено насаме? Имам предвид — заради самия вас.

Преди шериф Хейзън да успее да отговори, мъжът се обърна към репортерите.

— Съжалявам, че трябва да съобщя тази новина, но пресконференцията приключи.

За изненада на Тад, всички се обърнаха и се затътриха надалеч от офиса.

Шерифът зае мястото си зад очуканото гетинаксово бюро. Тад седна на обичайния си стол, обзет от гъделичкащото усещане на очакване. Непознатият в черно остави чантата си до вратата и шерифът му предложи твърдия стол за посетители, за който твърдеше, че може да пречупи всеки заподозрян само за пет минути. Мъжът седна на него и с едно елегантно движение преметна крак връз крак, облегна се назад и погледна шерифа.

— Дай на госта ни чаша кафе — каза Хейзън с лека усмивка.

В каничката беше останало достатъчно за половин чашка, която бързо бе подадена.

Мъжът я прие, погледна я, остави я на масата и се усмихна.

— Много сте любезни, но аз пия само чай. Зелен чай.

Тад се запита дали този човек не бе нещо сбъркан или евентуално — педераст.

Хейзън се прокашля, намръщи се и размърда квадратното си тяло.

— Добре, господине, надявам се обяснението ви да бъде прилично.

Почти апатично мъжът извади от джоба на сакото си кожен портфейл и го отвори. Хейзън се наведе напред, погледна го и се облегна с въздишка.

— ФБР. Голями яйца! Трябваше да се досетя. — Погледна към Тад. — Сега вече ще работим с големите момчета.

— Да, сър — кимна Тад. Макар никога дотогава да не бе виждал агент на ФБР, този тип изглеждаше точно противното на това, как би трябвало да изглежда един агент на ФБР.

— Добре, господин… ъ-ъ-ъ…

— Специален агент Пендъргаст.

— Пендъргаст. Пендъргаст. Не ме бива много по имената. — Хейзън запали нова цигара и дръпна силно от нея. — Заради убийството с враните ли си тук? — избълва той думите с кълба дим.

— Да.

— Официално ли е?

— Не.

— Значи си само ти?

— Засега.

— От кой офис си?

— Технически погледнато, аз съм към офиса на ФБР в Нови Орлеан. Но оперирам със, нека ги наречем, специални правомощия.

Той се усмихна приятно.

Хейзън изсумтя.

— Колко време ще останеш?

— Колкото трае.

Тад се почуди: „Колкото трае кое?“

Пендъргаст обърна бледосините си очи към Тад и се усмихна.

— В отпуск съм.

— В отпуск ли? — размърда се отново на стола си Хейзън. — Пендъргаст, това не е по правилата. Ще ми трябва някакво официално оторизиране от местната служба на ФБР. Тук не въртим „Клуб Мед“ 4 4 „Клуб Мед“ — първоначално френска, а сега международна туроператорска компания. Б.пр. за Куонтико 5 5 Куонтико — там се намират главната квартира и академията на ФБР. Б.пр. .

Последва мълчание. След което мъжът на име Пендъргаст произнесе:

— Вие със сигурност не бихте искали да присъствам тук официално, шериф Хейзън?

След като това бе посрещнато с мълчание, Пендъргаст продължи приятно:

— Няма да ви се меся в разследването. Ще действам индивидуално. Ще се консултирам с вас постоянно и ще споделям с вас информация, когато това е подходящо. И — о, да — „заслугите“ ще са изцяло ваши. Аз нито се стремя да получавам, нито приемам награди. Единственото, което желая, е обичайното взаимодействие между правоохранителните органи.

Шериф Хейзън се намръщи, почеса се и присви очи.

— Що се отнася до „заслугите“, честно казано, не давам пет пари кой ще ги получи. Просто искам да заловя този кучи син.

Пендъргаст кимна одобрително.

Хейзън си дръпна от цигарата, издиша и извади нова. Мислеше усилено.

— Добре тогава, Пендъргаст, карайте си тука отпуска. Просто не се навирайте в очи и не разговаряйте с пресата.

— Разбира се.

— Къде сте отседнали?

— Надявах се да получа за това съвет от вас.

Шерифът се изсмя гръмогласно.

— Има само едно място в града и то е на Краусови. Пещерите на Краус. Подминали сте го по пътя сян — голяма стара сграда, издига се насред царевицата на около миля западно от града. Старата Уинифред Краус дава стаи под наем на горния етаж. Не че има кой знае колко наематели напоследък. Навярно ще бъдете първият й гост през последната година.

— Благодаря ви — каза Пендъргаст, изправи се и взе чантата си.

Погледът на Хейзън проследи движенията му.

— Имате ли кола?

— Не.